Мери Кларк - Колекцията

В шест и пет портиерът обяви пристигането й и й каза номера на апартамента на Майлс. В шест и седем тя слизаше от асансьора, а той я чакаше в коридора.

Кити веднага разбра, че нещо не беше наред. Поздрави я почти формално. И все пак инстинктът й подсказа, че студенината не беше насочена към нея.

Докато вървяха по коридора към апартамента, Майлс я хвана подръка. Вътре свали палтото й и разсеяно го остави на един стол във фоайето.

— Кити — рече той, — моля те да бъдеш търпелива с мен. Опитвам се да си обясня нещо, и то е важно.

Влязоха в кабинета. Кити огледа прекрасната стая и се възхити на уюта, топлотата и на очевидния вкус.

— Не се тревожи за мен — отвърна тя. — Продължавай да се занимаваш с онова, което е необходимо.

Майлс се върна до бюрото си.

— Работата е там — каза той, размишлявайки на глас, — че тази дръжка не е просто паднала. Тя е била отчупена от кафеварката. Това беше първият път, когато Нийв я използва, така че може да е била продадена в този вид. Ама че боклуци продават сега… Но, за Бога, не би ли забелязала, че дяволската дръжка виси на косъм?

Кити знаеше, че Майлс не очаква отговор. Тя обиколи тихо стаята, възхищавайки се на картините и сложените в рамки семейни снимки. Несъзнателно се усмихна при гледката на тримата водолази. Беше й почти невъзможно да види лицата през маските, но несъмнено това бяха Майлс, жена му и седем — или осемгодишната Нийв. Те с Майк и Майкъл също се гмуркаха на Хаваите.

Кити погледна Майлс. Държеше дръжката до кафеварката с напрегнато изражение. Отиде и застана до него. Погледът й попадна върху отворената готварска книга. Страниците бяха изпоцапани с кафе, но скиците по-скоро се подчертаваха, отколкото се заличаваха от потъмняването. Кити се наведе и ги разгледа отблизо, после се протегна към лупата до книгата. Отново разгледа скиците, концентрирайки се върху една от тях.

— Очарователно — рече тя. — Това, разбира се, е Нийв. Тя сигурно е била първото дете, облечено с дреха с мотиви на „Пасифик рийф“. Колко елегантно.

Усети как ръката му я стисна за китката.

— Какво каза? — попита Майлс. — Какво каза?

Когато Нийв пристигна в „Естрази“, първото място, където възнамеряваше да търси бяла рокля, изложбената зала беше претъпкана. Там бяха закупчиците на „Сакс“, на „Бонуитс“, на „Бъргдорф“, както и много като нея с малки частни магазини. Бързо разбра, че всички обсъждаха Гордън Стюбър.

— Знаеш ли, Нийв — довери й закупчикът на „Сакс“, — пълен съм със спортните му дрехи. Хората са странни. Ще се учудиш, ако разбереш колко много се отказаха от „Гучи“ и „Нипон“, когато ги обвиниха в укриване на данъци. Една от най-добрите ми клиентки ми каза, че няма да покровителства алчни престъпници.

Една от продавачките прошепна на Нийв, че най-добрата й приятелка, която била секретарка на Стюбър, била отчаяна.

— Стюбър се е държал добре с нея — довери й тя, — но сега е в голяма беда и приятелката ми се страхува, че същото може да се случи и с нея. Какво трябва да направи?

— Да каже истината — отвърна Нийв — и, моля те, предупреди я да не бъде ненужно лоялна към Гордън Стюбър. Той не го заслужава.

Продавачката успя да намери три бели рокли. Едната от тях — Нийв беше уверена — щеше да е идеална за дъщерята на мисис Пот. Поръча я и взе другите две на консигнация.

В шест и пет пристигна в сградата на Сал. Улиците започваха да стават по-спокойни. Между пет и пет и половина суматохата в „Гармънт Дистрикт“ внезапно секна. Влезе във фоайето и се учуди, че пазачът не беше на мястото си в ъгъла. Вероятно беше отишъл до тоалетната, помисли си тя, докато вървеше към асансьорите. Както обикновено, след шест часа само един от тях работеше. Вратата се затваряше, когато чу бързи стъпки по мраморния под. Точно преди вратата да се затвори и асансьорът да започне да се издига, тя мерна сив анцуг и пънкарска прическа. Очите им се срещнаха.

Куриерът. В един миг Нийв си спомни всичко. Спомни си, че го беше забелязала, докато изпращаше мисис Пот до колата й; беше го видяла и когато излизаше от „Ислип Сепъритс“. Устата й внезапно пресъхна, тя натисна бутона за дванадесетия етаж и после бутоните за всички девет етажа над него. На дванадесетия етаж слезе и се втурна по коридора към офиса на Сал.

Вратата на изложбената зала на Сал беше отворена. Тя влезе тичешком и я затвори зад гърба си. Стаята беше празна.

— Сал! — извика тя, почти паникьосана. — Чичо Сал!

Той бързо излезе от кабинета си.