Мери Кларк - Колекцията

— Чичо Сал — каза тихо тя, — би ли ми казал само едно нещо? Защо беше необходимо да убиваш мама? Не можеше ли да работиш с нея? Няма нито един дизайнер, който да не използва мозъците на чираците си.

— Когато видя нещо гениално, не деля, Нийв — каза й Сал с равен глас.

Отварянето на асансьора в коридора. Някой беше там. За да попречи на Сал да чуе шума от стъпките, Нийв извика:

— Убил си майка ми заради алчността си. Ти ни утешаваше и плачеше с нас. До ковчега й каза на Майлс: „Опитай се да мислиш, че твоята хубавица спи“.

— Млъкни! — Сал протегна ръка.

Дулото на пистолета се заклати пред лицето на Нийв. Тя завъртя глава и видя Майлс на прага.

— Майлс, бягай, той ще те убие! — изпищя тя.

Сал се завъртя.

Майлс не помръдна. Абсолютно властният му глас прокънтя из стаята.

— Дай ми пистолета, Сал. Всичко свърши.

Сал насочи пистолета между двамата. С полудели от страх и омраза очи, той отстъпи назад, когато Майлс започна да се приближава.

— Не се приближавай — извика той. — Ще стрелям.

— Не, няма, Сал — каза Майлс. Сега гласът му беше смъртно тих, без следа от страх или колебание. — Ти уби жена ми. Ти уби Етел Лемстън. Само след секунда щеше да убиеш и дъщеря ми. Но Хърб и ченгетата ще са тук след минута. Те знаят за теб. Не можеш да се измъкнеш с лъжи от това. Така че ми дай този пистолет.

Думите му звучаха отмерено и бяха изречени с огромна сила и презрение. Спря за миг, преди да продължи:

— Или пък направи услуга на себе си и на всички нас, сложи пистолета в лъжливата си уста и си пръсни мозъка.

Майлс беше казал на Кити да не излиза от колата. Тя чакаше, агонизирайки. Моля те, моля те, помогни им. Надолу по улицата чу настойчивия писък на сирените. Точно пред нея спря такси и от него изхвърча Джек Кемпбъл.

— Джек — Кити отвори вратата на колата и изтича след него във фоайето. Пазачът беше на телефона.

— Де ла Салва — кресна Джек.

Пазачът вдигна ръка.

— Чакайте малко.

— Дванадесетият етаж — рече Кити.

Единственият асансьор, който работеше, не беше там. Индикаторът показваше, че беше на дванадесетия етаж. Джек сграбчи пазача за врата.

— Пусни друг асансьор!

— Ей, какво си мислиш…

Пред сградата патрулните коли започнаха да спират със скърцане на спирачките. Очите на пазача се разшириха. Хвърли на Джек един ключ.

— Това ще ги отключи.

Джек и Кити вече се изкачваха нагоре, когато полицията влезе във фоайето. Джек каза:

— Мисля, че Де ла Салва…

— Знам — отвърна Кити.

Асансьорът се замъкна до дванадесетия етаж и спря.

— Чакай тук — каза й Джек.

Стигна навреме, за да чуе Майлс да казва с тих, бичуващ глас:

— Ако нямаш намерение да го използваш срещу себе си, Сал, дай ми този пистолет.

Джек застана на прага. Стаята беше силно затъмнена и сцената вътре приличаше на сюрреалистична картина. Тялото на килима. Нийв и баща й с насочен към тях пистолет. Джек видя блясъка на метала на бюрото близо до вратата. Пистолет. Можеше ли да се докопа до него навреме?

След това, докато гледаше, Антони де ла Салва отпусна ръката си до тялото.

— Вземи го, Майлс — после замоли: — Майлс, не го исках. Никога не съм го искал. — Сал падна на колене и обви краката на Майлс с ръце. — Майлс, ти си най-добрият ми приятел. Кажи им, че не го исках.

За последен път през този ден полицейски комисар Хърбърт Шварц заседава в кабинета си с детективи О’Брайън и Гомез. Хърб току-що се беше върнал от кабинета на Антони де ла Салва. Беше пристигнал там веднага след първата патрулна кола. Беше разговарял с Майлс, след като бяха отвели онази отрепка Де да Салва.

— Майлс, ти седемнадесет години се измъчва, смятайки, че не си взел заплахата на Ники Сепети насериозно. Не е ли време да се отърсиш от чувството за вина? Мислиш ли, че ако Рената беше дошла при тебе с дизайна „Пасифик рийф“, ти щеше да си в състояние да кажеш, че е гениален? Може да си умно ченге, но същевременно си малко далтонист. Спомням си, че Рената казваше, че ти избира вратовръзките.

Майлс щеше да се оправи. Какъв срам, помисли си Хърб, че „око за око и зъб за зъб“ вече не беше осъществимо. Данъкоплатците щяха да издържат Де ла Салва до края на живота му…

О’Брайън и Гомез чакаха. Полицейският комисар изглеждаше изтощен. Но денят беше добър. Де ла Салва си беше признал, че е убил Етел Лемстън. Белият дом и кметът щяха да престанат да им досаждат.

О’Брайън имаше да каже на полицейския комисар няколко неща.

— Секретарката на Стюбър дойде доброволно преди около час. Лемстън е отишла да се види със Стюбър преди около десет дни. Казала му, че ще го съсипе. Вероятно е попаднала на бизнеса му с наркотици, но това няма значение. Той не я е убил.