Мери Кларк: Колекцията

През последните шест години Етел Лемстън бе станала ценна клиентка. Тя настояваше Нийв да избира всичко, което купуваше, включително и аксесоарите, а също така да пише инструкции какво с какво си отива. Живееше в една тухлена сграда на Западна осемдесет и втора улица 8 8 В Ню Йорк улиците с номера следват успоредно една на друга от югоизток на северозапад, а перпендикулярно на тях са авенютата. — Б.пр. и от време на време Нийв се отбиваше там, за да й помогне да реши кои дрехи да задържи за следващия сезон и кои да изхвърли.

За последен път Нийв бе прегледала гардероба на Етел преди три седмици, а на следващия ден самата тя дойде и поръча новите тоалети.

— Почти завърших онази статия за модата, за която те интервюирах — каза на Нийв. — Много хора ще побеснеят, когато излезе, но на теб ще ти хареса. Направила съм ти безплатна реклама.

Когато тя избра тоалетите си, с Нийв не постигнаха съгласие само относно един костюм. Нийв понечи да го прибере:

— Не искам да ти продавам това. На Гордън Стюбър е. Отказвам да продавам негови дрехи. Трябваше да върнем и костюма. Не мога да понасям този човек.

Етел избухна в смях:

— Чакай да видиш какво съм написала за него. Разпъвам го на кръст. Но искам костюма. Дрехите му ми стоят добре.

Сега, докато внимателно нареждаше дрехите в дебели предпазни пликове, тя усети как устните й се свиват при вида на костюма на Стюбър. Преди шест седмици дневната прислужничка в магазина я беше помолила да разговаря с нейна приятелка, която имала неприятности. Приятелката, мексиканка, казана Нийв, че работела в незаконен цех в Южен Бронкс, чийто собственик бе Гордън Стюбър.

— Нямаме зелени карти 9 9 Разрешение за чужденци да работят и живеят в САЩ. — Б.пр. . Заплашва да ни предаде на полицията. Миналата седмица бях болна. Той уволни и мен, и дъщеря ми и не иска да ни плати онова, което ни дължи.

— Дъщеря ви! — бе възкликнала Нийв. — На колко години е тя?

— На четиринадесет.

Нийв бе отказала поръчката си при Гордън Стюбър и му бе изпратила екземпляр от поемата на Елизабет Берет Браунинг 10 10 Английска поетеса (1806 — 1861), съпруга на Робърт Браунинг. — Б.пр. , която бе помогнала да се променят законите за детския труд в Англия. Беше подчертала строфата: „Но малките, малките дечица, о, братя мои, те плачат горчиво.“

Някой от работещите при Стюбър бе подшушнал за това на „Уимин уеър дейли“. Редакторите отпечатаха поемата на първа страница, редом с унищожителното писмо на Нийв до Стюбър, и призоваха останалите търговци да бойкотират производителя, нарушаващ закона.

Антони де ла Салва се бе притеснил.

— Нийв, говори се, че Стюбър има да крие много повече от незаконните цехове. Благодарение на шума, който вдигна около него, федералните служби душат около данъците му.

— Прекрасно — бе отвърнала Нийв. — Ако и в това отношение върши нарушения, надявам се да го хванат.

„Е, реши тя, докато опъваше костюма на Стюбър върху закачалката, това ще е последната негова дреха, която излиза от магазина ми.“ Изпита нетърпение да прочете статията на Етел за модата. Знаеше, че трябва да излезе скоро в „Кънтемпъръри уомън“, списанието, в което тя работеше на хонорар.

Накрая Нийв направи списъците за Етел. „Синият копринен вечерен костюм — облечи бяла копринена блуза; бижутата от кутия А. Костюмът в розово и сиво — сиви обувки, също такава чанта, бижутата от кутия Б. Черната рокля за коктейли…“ Костюмите бяха общо осем. Заедно с аксесоарите цената им бе почти седем хиляди долара. Етел изхарчваше такава сума три или четири пъти годишно. Бе споделила с Нийв, че когато се развела преди двадесет и две години, получила значителна сума и я вложила умно.

— И ще получавам хиляда долара ежемесечна издръжка от него, докато съм жива — се бе изсмяла тя. — По времето, когато се разделихме, той печелеше добре. Каза на адвоката си, че си струва всеки цент, за да се отърве от мен. В съда заяви, че ако някога се омъжа отново, мъжът ми би трябвало да е абсолютно глух. Може би щях да го освободя от издръжката, ако не бе направил тази забележка. Той се ожени отново и има три деца, а откакто Кълъмбъс авеню стана модно, барът му западна. От време на време ми се обажда и ме моли да го освободя, но аз му отговарям, че още не съм намерила някой, който да е абсолютно глух.

В онзи момент Нийв бе готова да се отврати от Етел, но тя бе добавила замечтано:

— Винаги съм искала семейство. Разделихме се, когато бях на тридесет и седем. През петте години, през които бяхме женени, той не пожела да имаме дете.