Кимването му я успокои съвсем малко.
— Сега изчезвай оттук — рече той. — Броячът на таксито работи, а и моята игра по телевизията ще започне всеки момент.
Снегорините бяха направили, както би казал Майлс, доста безуспешен опит отчасти да почистят натрупалия сняг от Уест енд авеню. Докато колата пълзеше и поднасяше по хлъзгавите улици, сви по тази, която разделяше източната от западната част на града, и подкара през парка по Осемдесет и първа улица, Нийв се улови, че мислите й отново започват с безплодното „само ако“. Само ако убиецът на майка й бе открит. Може би с времето раната от загубата щеше да заздравее и за Майлс, както бе заздравяла нейната. Вместо това, за него раната бе постоянно отворена и не преставаше да го мъчи. Той непрекъснато се обвиняваше, че по някакъв начин бе предал Рената. През всички тези години си повтаряше, че е трябвало да приеме заплахата сериозно. Не можеше да понесе мисълта, че с огромния брой хора на негово разположение в нюйоркската полиция не бе успял да установи самоличността на престъпника, привел в действие онова, за което той бе убеден, че е било заповед на Сепети. Това бе едничкото неосъществено желание в живота му — да открие убиеца и да накара и него, и Сепети да си платят за смъртта на Рената.
Нийв потръпна. В таксито беше студено. Шофьорът сигурно поглеждаше в огледалото за обратно виждане, защото каза:
— Съжалявам, мадам, отоплението не работи много добре.
— Няма нищо — тя обърна глава, за да не бъде въвлечена в разговор. Изреченията, започващи със „Само ако“, не преставаха да преминат през ума й. Само ако убиецът бе открит и осъден още преди години. Може би Майлс щеше да успее да продължи да живее истински. На шестдесет и осем той продължаваше да бъде привлекателен мъж. А през изминалите години бе имало много жени със специална усмивка за стройния, широкоплещест комисар с гъста, преждевременно побеляла коса, с втренчени сини очи и неочаквано топла усмивка.
Толкова бе потънала в мисли, че дори не забеляза, когато таксито спря пред магазина. Върху бяло-синия навес с орнаментирани букви бе изписано „Нийвс плейс“ 7 7 Магазинът на Нийв. — Б.пр.
. Витрините, които гледаха както към Медисън авеню, така и към Осемдесет и четвърта улица, бяха мокри от снежинките и от това идеално скроените пролетни рокли на манекените в небрежни пози сякаш блестяха. Идеята да поръча чадъри, които приличат на слънчобрани, бе нейна. Върху раменете на манекените бяха наметнати ефирни дъждобрани в ярки цветове. Нийв се шегуваше, че това е идеята й „не изглеждай сива в дъжда“, но тя се бе оказала дяволски успешна.
— Тук ли работите? — попита таксиметровият шофьор, докато му плащаше. — Изглежда скъп.
Нийв кимна неопределено, докато си мислеше: „Аз съм собственичката на този магазин, приятелче“. Съзнанието за това все още я изпълваше с трепет. Преди шест години магазинът, който беше на това място, бе фалирал. Старият приятел на баща й, известният дизайнер Антони де ла Салва, я бе накарал да го наеме.
— Ти си млада — беше й казал, изоставяйки силния италиански акцент, който сега беше част от личността му. — Това е плюс. Работиш в света на модата, откакто завърши училище. Нещо повече, притежаваш новаторското, искрицата. Щети заема парите, за да започнеш. Ако не успееш, ще си приспадна парите от печалбата си, но съм сигурен, че ще успееш. Притежаваш онова, което ти е необходимо, за да ти потръгне. Освен това имам нужда от още един магазин, където да продавам дрехите си. — Това бе последното нещо, от което Сал се нуждаеше. И двамата го знаеха, но тя му беше благодарна.
Майлс беше твърдо против да взима на заем от Сал. Но тя се беше възползвала от шанса. От Рената бе наследила не само косата и очите, но и силно развития усет към модата. Миналата година бе изплатила заема на Сал и бе настояла да добави лихвите съгласно данните на паричния пазар.
Не се учуди, когато видя, че Бети вече работи в шивашкото помещение. Главата й беше наведена. Изражението й на намръщена концентрация сега се бе превърнало в постоянна мрежа от бръчки по челото и между веждите й. Ръцете й, слаби и сбръчкани, действаха с иглата и конеца с опитността на хирург. Подгъваше една украсена с мъниста блуза. Крещящо боядисаната й в меден цвят коса подчертаваше тънката като пергамент кожа на лицето й. На Нийв й беше неприятно, когато се сещаше, че Бети минава седемдесетте. Не искаше да си представя деня, в който щеше да се пенсионира.
Читать дальше