Мери Кларк: Колекцията

— Реших, че ще е по-добре да се захвана за работа — обяви Бети. — Днес трябва да са готови ужасно много поръчки.

Нийв си свали ръкавиците и шала.

— Нима не знам! А и Етел Лемстън настоява всичко да е готово до днес следобед.

— Знам. Ще се заема с нещата й, след като свърша с това. Не си струва да слушаме кудкудякането й, ако всички парцали, които си е накупила, не са готови.

— Само да можеше всички да са такива добри клиенти — отбеляза меко Нийв.

Бети кимна.

— Предполагам, че е така. И, между другото, радвам се, че уговори мисис Йейтс да избере тази дреха. С другата, която пробва, приличаше на пасяща крава.

— А също така струваше и с хиляда и петстотин долара повече, но не можех да я оставя да си я купи. Рано или късно щеше добре да се види в огледалото. Украсеното с пайети горнище е достатъчно. Тя има нужда от лека, широка пола.

Учудващо много клиенти преодоляха снега и хлъзгавите тротоари, за да влязат в магазина. Двете продавачки не смогваха, така че Нийв прекара деня на етажа за продажби. Тази част от работата й доставяше най-голямо удоволствие, но през последната година бе принудена да се ограничи с обслужването само на няколко лични клиентки.

На обяд влезе в кабинета си в дъното на магазина, за да изяде сандвича, който си беше поръчала, да изпие кафето и да се обади вкъщи.

Майлс звучеше по-нормално.

— Щях да спечеля хиляда и четиристотин долара и пикап „Чемпиън“ от „Колелото на съдбата“ — обяви той. — Спечелих толкова, че можех дори да взема онзи гипсов далматинец за шестстотин долара, когото накараха водещата да нарече награда.

— Е, определено звучиш по-добре — отбеляза Нийв.

— Разговарях с момчетата в управлението. Сложили са подходящи хора да наблюдават Сепети. Казват, че е твърде болен и не са му останали много сили — в гласа на Майлс прозвуча задоволство. — А също така вероятно са ти припомнили, че не смятат, че той има нещо общо със смъртта на майка. — Не изчака отговора. — Вечерта е подходяща за макарони. Във фризера има доста сос. Ще го извадиш, нали?

Нийв затвори, донякъде успокоена. Преглътна последната хапка от сандвича с пуешко месо, изпи останалата част от кафето и се върна в търговската част на магазина. Три от шестте пробни бяха заети. С набито око обхвана всеки детайл от помещението.

Входът откъм Медисън авеню водеше към отдела за аксесоари. Знаеше, че една от ключовите причини за успеха й бе наличието на бижута, чанти, обувки, шапки и шалчета, така че на жените, които си купуваха рокли или костюми, не им се налагаше да търсят аксесоари другаде. Интериорът на магазина бе в оттенъци на слоновата кост с яркорозови акценти по тапицерията на диваните и столовете. Спортното облекло, блузите и полите бяха подредени в просторни ниши две стъпала над вътрешните витрини. Като се изключеха изискано облечените манекени, никъде не се виждаха дрехи. Потенциалната клиентка биваше съпроводена до някой стол и продавачката изнасяше рокли, официални тоалети и костюми, за да й ги покаже.

Сал бе посъветвал Нийв да процедира по този начин.

— Иначе тия непохватни глупачки навсякъде ще размятат дрехите. Започни по необикновен начин, скъпа, и остани необикновена — беше й казал и, както обикновено, беше прав.

„Слоновата кост“ и яркорозовото бяха идея на Нийв.

— Когато някоя жена застане пред огледалото, не искам фонът да затъмнява онова, което се опитвам да й продам — бе казала на дизайнера по интериора, който се опитваше да я накара да се спре на ярки цветове.

С напредването на следобеда клиентките намаляха. В три часа Бети излезе от шивашката стая.

— Нещата на Лемстън са готови — съобщи тя на Нийв.

Нийв сама подреди поръчките на Етел. Само пролетни дрехи. Етел бе писателка на свободна практика на около шестдесет години и имаше един бестселър зад гърба си.

— Пиша на всяка тема под слънцето — бе поверила задъхано тя на Нийв в деня на откриването на магазина. — Подхождам по нов начин, с любопитство. Аз съм всяка жена, която вижда нещо за първи път или от нов ъгъл. Пиша за секса и за връзките, за животните и за домовете за възрастни, за организациите и за недвижимите имоти, и как да бъдеш доброволец, и за политическите партии, и… — дъхът й беше секнал, морскосините й очи гледаха остро, а русата й коса се развяваше около лицето. — Бедата е там, че работя толкова много върху това, с което съм се заела, че нямам нито минута за себе си. Ако си купя черна рокля, свършвам с това, че обувам кафяви обувки към нея. Виж, тук имате всичко. Каква хубава идея. Сложи ме в ред!