Мери Кларк: Колекцията

Етел държеше партерния апартамент в една четириетажна тухлена сграда. Личният й вход бе вляво от площадката, която водеше към главния вход. В резултат на това вратата й беше скрита от погледа на минаващите по улицата. Единствените мигове на уязвимост бяха, докато слизаше по дузината стъпала от вратата й до тротоара.

В апартамента се чувстваше в относителна безопасност. Най-трудната част дойде, когато, след като скри добре увитото тяло на Етел и багажа й под леглото, отвори входната врата. Въздухът бе студен и влажен, очевидно щеше да вали сняг. Вятърът рязко се втурна в апартамента и той веднага затвори вратата. Тъкмо минаваше шест. Улиците бяха изпълнени с връщащи се вкъщи след работа хора. Изчака почти два часа, после се измъкна, завъртя ключа два пъти и отиде до едно място, където даваха евтино коли под наем. Върна се в апартамента на Етел. Късметът го съпътстваше. Успя да паркира почти пред сградата. Беше тъмно и улицата бе пуста.

На два тура пренесе багажа в багажника. Третият тур бе най-трудният. Вдигна яката си, сложи кепето, което беше намерил на пода в колата, и изнесе найлоновия чувал с тялото на Етел от апартамента. Мигът, в който затръшна багажника, му донесе първото усещане, че вероятно ще се измъкне.

Чувстваше се кошмарно от необходимостта да се върне в апартамента, за да се увери, че няма следи от кръв и от присъствието му там. Нервите му виеха да отиде в парка и да хвърли тялото, но той знаеше, че това е лудост. Полицията можеше да забележи някой, който се опитва да се промъкне там през нощта. Вместо това остави колата на улицата шест пресечки по-надолу, зае се с обичайните неща и към пет сутринта се присъедини към тръгващите рано за работа хора…

Сега всичко е наред, каза си. Беше в безопасност!

Тъкмо когато допиваше последната затопляща глътка бърбън, той си даде сметка за единствената грешка, която бе допуснал, и разбра кой точно неизбежно щеше да я забележи.

Нийв Кърни.

Радиото се включи в шест и половина. Нийв протегна дясната си ръка, търсейки копчето, за да настрои неизменно бодрия глас на синоптика, после спря, щом значението на онова, което казваше, проникна в съзнанието й. През нощта над града бяха навалели осем инча сняг. „Не карайте кола, освен ако не е абсолютно необходимо.“ „Забранява се паркирането покрай тротоарите.“ „Училищата се затварят до второ нареждане.“ Прогнозата бе снеговалежът да продължи до късно следобед.

Страхотно, помисли си Нийв, докато се отпускаше назад и придърпваше юргана до лицето си. Мразеше да пропуска обичайното си сутрешно тичане. После се смръщи, мислейки за смените, които трябваше да бъдат попълнени днес. Две от шивачките живееха в Ню Джърси и можеше да не дойдат. Което означаваше, че ще е по-добре да отиде в магазина рано и да види как би могла да сгъсти програмата на Бети — другата шивачка. Бети живееше на Осемдесет и втора и Втора улица и щеше да извърви шестте пресечки до магазина, независимо колко лошо е времето.

Мразеше момента, в който напускаше уютната топлина на леглото. Отхвърли завивките, забърза през стаята и бръкна в гардероба си за стария халат, за който баща й Майлс казваше, че е реликва от кръстоносните походи: „Ако жените, които харчат толкова много пари за дрехите ти, те видят в тази дрипа, щяха отново да започнат да пазаруват при Клайн“.

— Клайн затвори магазина си преди двадесет години, а и ако някак си можеха да ме видят в тази дрипа, биха си помислили, че съм ексцентрична — беше му отвърнала тя. — Това ще подсили мистерията.

Завърза колана около кръста си, като отново усети обичайното съжаление, че не бе наследила тънката като молив структура на майка си, а широкоплещестото, стройно и високо тяло на келтските си предци. После среса назад къдравата, черна като въглен коса, която бе запазена марка на фамилията Розети. Имаше също така и очите на Розети — ирисите с цвят на шери, потъмни в краищата, така че контрастираха с бялото около тях и изглеждаха изпитателни и широко отворени под черните ресници. Кожата й обаче бе млечнобяла като на келтите, а около правия й нос имаше лунички. Пълните устни и здравите зъби бе наследила от Майлс Кърни.

Преди шест години, когато завърши колежа и убеди Майлс, че няма намерение да се мести, той настоя да преустрои спалнята си. След посещения в „Сотби“ и „Кристи“ тя бе обзавела стаята си, съчетавайки изработеното от мед легло със старинна тоалетка и бомбайски скрин, викториански стол и старо персийско килимче, което светеше като плащаницата на Йосиф 3 3 Последовател на Исус Христос, който го свалил от кръста. — Б.пр. . Сега юрганът, възглавниците и покривката за леглото бяха изумително бели, а претапицираният стол бе покрит с тюркоазно кадифе в същия цвят, който имаше и в килимчето. Чисто белите стени служеха като фон за картините и гравюрите, наследени от семейството на майка й. „Уимин уеър дейли“ 4 4 Американско модно списание. — Б.пр. я бяха снимали в тази стая, определяйки я като жизнерадостно елегантна с несравнимия отпечатък на Нийв Кърни.