Мери Кларк - Нощта на бухала

Сам разбра, че поканата на Алис бе съвсем импулсивна и че тя вече не само се извинява, но дори съжалява, че му се е обадила.

Алис, ще се радвам много да дойда на тази вечеря — рече, като наблегна на думата „дойда“. Не й каза, че бе работи до 4.30 сутринта по случая с Хелън Уилан и че тъкмо влизаше вкъщи с намерението веднага да се тръшне в леглото. Но една кратка дрямка от час-два щеше да го ободри достатъчно, реши той.

— Имах намерение утре да намина край теб — добави.

Алис знаеше какво иска да каже.

Очаквах, че ще го направиш. Ако можеш да дойдеш в седем, ще те почерпя едно питие и след това заедно ще отидем до хотела.

— Това се казва среща! До скоро, Алис. — Сам затвори телефона и се почувства доста глупаво, като си помисли, че е необикновено доволен да получи тази покана. След което осъзна и причината за това.

Какъв ли беше проблемът на приятелката на Алис — Джийн Шеридан, зачуди се той. Какъвто и да бе, и независимо колко бе сериозен, едва ли можеше да се сравнява с онова, което се бе случило на Хелън Уилан рано тази сутрин, докато бе разхождала кучето си.

— Това наистина е голяма работа, нали, Джийн? — попита Гордън Амори.

Бе седнал до нея, на втория ред на платформата, където вяха настанени почетните гости. Под тях местният конгресмен, кметът на Корнуол-он-Хъдсън, спонсорите на вечерята, директорът на „Стоункрофт“ и няколко членове на управителния съвет на училището наблюдаваха препълнената зала със задоволство.

— Така е — съгласи се тя.

— Минавало ли ти е през ум да поканиш родителите си на това голямо събитие?

Ако не бе доловила в гласа му ироничната нотка, сигурно щеше да се разсърди. Но тя уважи чувството му за хумор и отговори подобаващо.

— Не. А ти покани ли твоите?

— Разбира се, че не. Както може би си забелязала, никой от удостоените ни приятели не е довел поне един сияещ родител, който да сподели този миг на триумф на чедото си.

— От което разбирам, че повечето от родителите ни не живеят вече тук. Моите си отидоха същото лято, когато се дипломирах. И се разделиха, както може би си чул — добави тя.

— Както и моите. Докато гледах как седим тук ние шестимата — гордостта на нашия випуск, осъзнах, че от всички нас единствено Лора беше щастлива, докато живееше и растеше в този град. Мисля, че ти бе доста нещастна, както и аз, Роби, Марк и Картър. Роби беше посредствен ученик от семейство на интелектуалци и винаги е бил заплашван, че ще загуби стипендията си в „Стоункрофт“. Хуморът стана неговото оръжие, броня и убежище. Родителите на Марк направиха така, че целият свят да разбере колко биха искали брат му да бе останал жив, а той да умре. Реакцията му, естествено, бе да стане психиатър, занимаващ се с непълнолетни. Не бих се учудил, ако се опитва да лекува вътрешната си инфантилност.

Психиатър, лекуващ себе си, помисли си Джийн и през ума й мина подозрението, че Гордън може и да е прав.

— Хауи, или Картър както настоява да го наричат, имаше баща, който честичко поступваше и него, и майка му — продължи Гордън. — Той гледаше да е навън колкото е възможно повече време. Нали знаеш, че обичаше да наднича в чуждите прозорци? Какво ли се е опитвал да види? Може би е искал поне за секунда да зърне нормален домашен живот. Не смяташ ли, че може това да е причината пиесите му да са толкова мрачни?

Джийн реши да прескочи отговора.

— Оставаме аз и ти — рече спокойно тя.

— Моята майка беше изключително немарлива домакиня. Може би си спомняш, че когато къщата ни изгоря, из града се шегуваха, че това било единственият начин да бъде изчистена. Сега аз имам три къщи и трябва да призная, че съм истински обсебен от манията за чистота във всяка една от тях, което вероятно е причина бракът ми да се провали. Впрочем, той си беше грешка от самото начало.

— А моите родители бяха скандалджии и побойници. Нали точно това си спомняш за мен, Гордън?

Знаеше, че е така.

— Знам колко лесно децата биват наранени и объркани. Спомням си, че с изключение на Лора, която винаги си е била златното момиче на випуска, на теб, Картър, Роби, Марк и мен ни се паднаха тежки редове за копане. Със сигурност нямаше нужда родителите ни да ги правят още по-тежки, но по един или друг начин те го сториха. Виж какво, Джийн. Аз исках да се променя толкова много, че си направих чисто ново лице. Но когато настъпва някой важен, критичен момент, понякога се събуждам и откривам, че съм все още неудачникът Горди. Глупаво изглеждащото момче, което заекваше и с което всички си правеха майтап. Ти направи академична кариера и сега си написала книга, която не само е превъзнасяна от критиците, но се е превърнала в бестселър. Но коя си всъщност ти отвътре?