Мери Кларк - Нощта на бухала

— Да, така е — отвърна предпазливо Джийн. В паметта й се завъртя калейдоскоп от спомени. В пролетните неделни следобеди тя отиваше пеша до Трофи Пойнт и сядаше на една от пейките, за да пише. Пейките от розов гранит бяха дарение на академията от випуск 1939. Можеше да цитира думите, издълбани върху тях — почтеност, дисциплина, смелост, честност, лоялност.

„Дори само буквите върху тези пейки ме караха да осъзная дребнавостта на живота, който родителите ми водеха“ — помисли си Джийн.

После насочи вниманието си към Марк.

— Нашият лидер, Джак Емерсън, нареди почетните гости да се смесят с останалите и да седнат на различни места — каза той. — Това ще създаде проблем на Лора. Забеляза ли как неуморно излъчва чар и сексапил? Флиртува с нашия телевизионен бос Гордън, с драматурга ни Картър и с комедианта Роби на вечерята снощи. Днес в автобуса седна до Джак Емерсън и му завъртя главата. Той е станал истински магнат на недвижими имоти.

— Ти си човекът, специализирал детско-юношеска психология, Марк. Лора винаги се е ориентирала към преуспяващите момчета. Не мислиш ли, че това предпочитание се пренася във възрастта? Освен това тя спокойно може да се концентрира върху тези четиримата. Бившите й гаджета като Дъг Хановър или не са тук, или са със съпругите си.

Джийн се насилваше да изглежда весела.

Марк се усмихна, но докато го наблюдаваше, забеляза промяна в изражението му и леко присвиване на очите. О, значи и той също?! — осъзна с учудване Джийн. Неочаквано почувства, че й стана неприятно от откритието, че Марк някога също е бил хлътнал по Лора. А може би все още е. Е, добре. Тя търсеше възможност да говори с Лора, а ако той също иска да бъде с нея, тогава чудесно.

— Хайде, ела да седнем при нея — предложи Джийн. — В училище винаги сядахме заедно.

За миг тя съвсем живо си представи масата в ученическия стол на „Стоункрофт“. Видя Катерин, Дебра, Синди, Глория и Алисън.

Лора и аз.

И Лора… и аз…

Бухала не очакваше изчезването на жена в Съри Медоус, окръг Ню Йорк, да предизвика голям шум и да бъде отразено в съботните вестници, но бе приятно изненадан, че за събитието бе съобщено и по радиото, и по телевизията. Преди и след закуска, докато киснеше ухапаната си ръка във вода, той гледа и слуша репортажите. Болката извираше от мястото, където кучето заби зъбите си. Приемаше това като справедливо наказание за невниманието си. Би трябвало да забележи ремъка в ръката на жената, преди да спре колата и да я нападне. Немската овчарка се появи изневиделица, скочи върху него и го атакува с лай. За щастие успя да грабне щангата за гуми, която винаги държеше на предната седалка, когато излизаше на подобен род разходки.

Сега Джийн седеше на масата срещу него и беше съвсем ясно, че е намерила розата на гроба. Беше сигурен, че тя се надява Лора да е забелязала кой от групата е носил цвете със себе си и кой се е отделил по време на обиколката на гробището. Не изпитваше опасения обаче. Лора не бе забелязала нищо. Беше готов да заложи живота си за това. Тя бе така заета да избере кого от бившите си съученици би могла да използва и с кого има най-голям шанс! Беше отчаяна и разбита, помисли си триумфално и със задоволство Бухала.

Случайността да научи за Лили преди години го накара да осъзнае, че съществуват много начини, по които може да упражнява властта си над другите хора. Понякога се забавляваше, като я използваше. Понякога просто изчакваше подходящия момент. Анонимното му обаждане преди три години до данъчните служби беше причина за ревизията на финансите на Лора. Сега къщата й беше ипотекирана. Скоро това нямаше да има никакво значение за нея, но той изпитваше страхотно задоволство да знае, че преди да умре, тя се тревожи да не загуби дома си.

Идеята да се свърже с Джийн по повод Лили изплува на повърхността, когато най-случайно се запозна с осиновителите на дъщеря й. Въпреки че се раздвояваше в решението си да я убие или не, искаше да я накара да страда, помисли си той, без да изпитва и капка съжаление.

Идеята да остави цвете на гроба беше направо гениална. Сега седеше на масата и наблюдаваше обърканото и разстроено лице на бившата си съученичка. На тържественото посрещане и издигане на знамето преди мача той подреди нещата така, че да седне до нея.

— Не е ли прекрасно? — попита я въодушевено.

— Така е — поклати замислено глава тя.

Знаеше, че мисли за Рийд Торнтън.

Кадетите от корпусите за свръзка маршируваха пред трибуната, на която седяха. „Гледай хубаво, Джийни — каза й наум Бухала. — Твоето момиче е онова, в края на втората редица.“