Мери Кларк - Нощта на бухала

Изчака цели три минути, преди да я пусне. След което с доволна усмивка проследи как тялото й с разперени ръце бавно потъва във водата и стига до дъното.

Беше седем и пет, когато излезе от басейна и облече памучен пуловер с качулка и шорти, нахлузи маратонки и си сложи шапка и тъмни очила. Вече бе избрал мястото, където щеше да остави мълчаливата следа за своето посещение. Визитната картичка, която всички винаги пропускаха.

В седем и шест минути започна да тича по спокойната, празна улица. Още един тичащ глупак сред тълпата от тичащи сутрин глупаци.

Този следобед Сам Дийган нямаше намерение да отваря досието на Карън Съмърс. Всъщност беше започнал да рови по дъното на най-долното чекмедже в бюрото си, за да потърси опаковката с хапчета срещу простуда, за които бегло си спомняше, че се търкаляха там. Когато пръстите му докоснаха изтърканата и до болка позната папка, той се поколеба, след което с лека гримаса я извади и отвори. Погледна датата на първата страница и веднага осъзна, че е бил обзет от подсъзнателното желание да я намери. Смъртта на Карън Съмърс бе настъпила в Деня на Колумб, който се падаше следващата седмица. Но убийството беше извършено преди двадесет години.

Папката отдавна трябваше да бъде прибрана при другите неразрешени случаи, но трима прокурори, последователно заемали поста, отстъпиха пред настойчивостта му и снизходително позволиха да я държи подръка. Преди двадесет години Сам беше първият детектив, пристигнал в отговор на телефонното обаждане на обезумялата майка, която плачеше, че дъщеря й е била заклана.

Минути по-късно, когато пристигна в къщата на Маунтин Роуд в Корнуол-он-Хъдсън, той завари спалнята, където се бе разиграла трагедията, пълна с шокирани и ужасени съседи. Един от тях се бе навел над леглото и безполезно се опитваше да направи изкуствено дишане на жертвата уста в уста. Други се мъчеха да изведат обезумелите родители и да ги отдалечат от ужасната, смразяваща сърцето гледка на зверски прободеното тяло на дъщеря им.

Косата на Карън Съмърс бе разпиляна по възглавницата. Когато дръпна безполезния спасител настрани, Сам видя прободните рани в гърдите и сърцето на момичето, които сигурно бяха причинили моментална смърт и бяха напоили чаршафите с кръвта й.

Спомни си първата мисъл, която мина през главата му тогава. Най-вероятно нещастната млада жена изобщо не бе чула нападателя да влиза в стаята. Сигурно не се бе събудила, разсъждаваше той, докато отваряше папката и клатеше глава. Писъците на майката бяха привлекли не само съседите, но и градинаря, и пощаджийчето, донесло вестници в съседната къща. В резултат имаха местопрестъпление с напълно унищожени улики.

Нямаше следи от насилствено влизане. Нищо не липсваше. Карън Съмърс бе на двадесет и две години, студентка по медицина първи курс, която бе изненадала родителите си, прибирайки се предишната нощ у дома. Най-логичният заподозрян беше бившето й гадже Сайръс Линдстром, студент трета година по право в Колумбийския университет. Той призна, че Карън му предложила да започнат да се срещат и с други хора, но също така се кълнеше, че се съгласил с нея. Според него това било добра идея, защото все още не бил готов за сериозна връзка. Алибито му, че е спал в апартамента, който държеше заедно с още трима студенти по право, бе потвърдено, макар че и тримата му съквартиранти си бяха легнали около полунощ и не знаеха дали Линдстром не е напускал жилището след това. Беше установено, че смъртта на Карън е настъпила между два и три часа след полунощ.

Линдстром бе посещавал дома на Съмърс няколко пъти. Знаеше къде стои резервният ключ — под фалшивия камък близо до задната врата. Знаеше, че стаята на Карън е първата вдясно, след като се качиш по задното стълбище. Но не можеше да се докаже, че е шофирал осемдесет километра от ъгъла на Амстердам Авеню и Десета улица в Манхатън до Корнуол-он-Хъдсън посред нощ, за да я убие.

Интересчия — ето как наричаме днес хора като Линдстром, разсъждаваше Сам. Винаги бе смятал, че това момче е виновно колкото греха. Така и не можа да разбере защо семейство Съмърс го защитаваше. Човек можеше да реши, че защитават собствения си син! Господи!

Сам хвърли папката върху бюрото си, стана и отиде до прозореца. От тук можеше да види паркинга. Спомни си как преди години някакъв затворник, обвинен в убийство, бе успял по време на съдебния процес да надвие пазача си, да скочи от прозореца на съда, да стигне до паркинга, да вземе с принуда колата на случаен човек и да отпраши с нея.