Мери Кларк - Нощта на бухала

Вместо това младежът произнесе:

— Госпожо Уилкокс, жена ми и аз гледахме „Окръг Хендерсън“ всеки вторник. Смятаме, че сте страхотна. Има ли някакъв шанс да ви видим отново на екран?

Какъвто шанс има една снежна топка в пъкъла, отговори му наум Лора, но човекът очевидно най-искрено й се възхищаваше.

— В „Окръг Хендерсън“ не, но направих пробни снимки за канал „Максимум“ — отвърна тя. — Новите серии трябва да излязат след първи януари.

Не беше чистата истина, но не беше и лъжа. „Максимум“ одобриха снимките и й предложиха да играе в сериите. Но точно тогава, два дни преди да умре, й се обади Алисън.

— Лора, скъпа. Не знам как да ти го кажа, но имаме проблем. „Максимум“ искат някоя по-млада актриса да играе ролята на Еми.

— По-млада ли? — развика се тя. — Та аз съм само на тридесет и осем! За Бога, Алисън! Майката в сериала има дванадесетгодишна дъщеря. Не може да е родила на петнайсет! Освен това аз изглеждам добре, никой не ми дава годините! Знаеш, че е така.

— Не ми викай — отговори й с крясък Алисън. — Правя всичко, което мога, за да ги убедя да те задържат. Колкото до добрия външен вид, всеки в този бизнес изглежда добре след лазерна хирургия и лифтинг на лицето и задника. Ето защо е толкова трудно да се намери актриса за ролята на бабата. Никой не изглежда такъв, какъвто е.

Уговориха се да дойдат на тази среща заедно, спомни си Лора. Алисън й подшушна, че според списъка на съучениците им, потвърдили участието си, Гордън Амори ще бъде тук, а той несъмнено е важна фигура в „Максимум“. Каза й също, че Горди има достатъчно влияние и, ако бъде убеден да го използва, може да й помогне да задържи тази работа.

Беше настоявала и насилвала Алисън да се обади на Горди и да го накара да убеди „Максимум“ да й дадат ролята. Накрая Алисън не издържа и й каза направо в лицето:

— Първо на първо, никога не го наричай Горди. Той мрази това име. Второ, опитах се да бъда тактична само заради теб. Нещо, което, както добре знаеш, рядко съм. Но сега ще ти го кажа направо. Ти все още си красива, но не си никаква актриса. Хората в „Максимум“ смятат, че сериите ще станат абсолютен хит, но не и с теб. Може би Гордън ще успее да промени мнението им. Опитай се да го очароваш. Той си падаше по теб, нали?

Пиколото се отдалечи по коридора, за да напълни съдината с лед. След което се върна, почука на вратата и влезе. Без да се замисли дори, Лора отвори чантата си и извади двадесетдоларова банкнота.

Неговото пламенно „Безкрайно благодаря, госпожо“ я накара да се осъзнае. Отново бе играла неадекватно. Нямаше смисъл да се изхвърля толкова, и без това парите не й стигаха. Десетачка щеше да бъде напълно достатъчна.

Горди Амори бе едно от момчетата, които здраво й се сваляха, когато бяха в „Стоункрофт“. Кой би могъл да знае тогава, че ще постигне такива големи успехи? Господи, човек никога нищо не знае, помисли си със съжаление Лора, докато отваряше ципа на чантата за дрехи. Би трябвало човек да има кристално кълбо за предсказания, за да вижда в бъдещето.

Банята беше малка. Стаята също. И прозорците. Тъмнокафяв килим, кафяв тапициран стол, покривка на леглото в кафяво и тиквенооранжево.

Лора нервно измъкна от чантата вечерните рокли и официалните костюми, които носеше. Вече бе решила тази вечер да облече костюм на „Шанел“. Трябваше да блести. Да ги смачка, да ги убие! Да изглежда преуспяла, въпреки че не можеше да плати данъците си и данъчните бяха направили запор върху къщата й.

Алисън я бе осведомила, че Горди Амори е разведен. Последният съвет на приятелката й все още звучеше в ушите й:

— Виж какво, скъпа, ако не можеш да го уговориш да ти даде роля в сериала, може би ще успееш да го вкараш в леглото си и да го накараш да се ожени за теб. Научих, че е страшно богат и влиятелен. Забрави какъв неудачник беше в „Стоункрофт“.

— Нещо друго, което да направя за вас, доктор Шеридан? — попита пиколото.

Джийн поклати глава.

— Добре ли сте? Изглеждате много бледа.

— Добре съм, благодаря.

— Тогава само ни дайте знак, ако има нещо, което желаете.

Най-накрая вратата се затвори зад гърба му и тя можа да се отпусне на края на леглото. Беше пъхнала факса в задното джобче на чантата си. Сега го извади и отново прочете печатните букви: „Джийн, предполагам, вече си убедена, че познавам Лили. Имам обаче един проблем. Да я целуна ли, или да я убия? Шегувам се. Ще ти се обадя.“

Преди двадесет години доктор Конърс беше лекарят в Корнуол, на когото бе признала за своята бременност. Той се съгласи с нея, че ако уведомят родителите й, ще направят грешка.