Мери Кларк - Нощта на бухала

— Да. Рич знаеше, че ще искаш да я видиш, както и да огледаш мястото, преди да я преместим. — В гласа й прозвуча съчувствие. — Ще поддържам връзка с теб.

Колата с тялото на Роби Брент потегли. За по-малко от седмица с този хладилен вагон за месо бяха извозени три трупа, помисли си Сам. Господи! Не позволявай следващото тяло да е на Джийн Шеридан, помоли се той. Моля те! Нека следващата да не бъде Джийн.

Джейк Перкинс моментално съжали, че отвърна погледа си от Сам Дийган, когато очите им се срещнаха. Едно нещо бе да не дава на детектива каквато и да е информация, а съвсем друго — да прекъсва контактите си с него. Никой добър репортер, без значение колко е обиден, не би го направил.

Би искал да помоли Дийган да направи изявление относно убийството на Роби Брент, но знаеше какво ще чуе. Знаеше каква щеше да бъде официалната версия — че Брент е станал жертва на убийство от неизвестно лице или лица. Не бяха обявили причината за смъртта, но беше ясно, че не е самоубийство. Никой не се качва сам в багажника на колата, докато тя върви към реката.

Може би Дийган знаеше къде е доктор Шеридан, мислеше си Джейк. Беше се опитал да й се обади, но никой не отговаряше в стаята й. Искаше да получи потвърждение от нея, че Лора Уилкокс е спяла в стаята, в която бе убита Карън Съмърс в къщата на Маунтин Роуд.

Борейки се с тежкия апарат, Джейк си проправи път сред тълпата фотографи и репортери и настигна Сам почти до колата му.

— Господин Дийган, опитвам се да се свържа с доктор Шеридан. Дали знаете къде мога да я намеря? Не отговаря на телефона.

Сам тъкмо влизаше в колата.

— Ти по кое време я търси, синко? — попита остро той.

— Около девет и половина.

По същото време бе опитал и той, помисли си Сам.

— Не знам къде е — отвърна и влезе в колата. Затръшна вратата и включи сирената.

Нещо става, нещо се мъти, реши Джейк. Детективът явно се тревожеше за доктор Шеридан, но не тръгна към хотела. Караше прекалено бързо, за да го последва. Може би бе по-добре да се върне в училище и да почисти тъмната стаичка. Сетне да отиде направо в „Глен-Ридж“ и да види какво става.

На път към панорамната площадка Сам се обади в „Глен-Ридж“ и помоли веднага да го свържат с управителя. Когато Джъстин Левис вдигна телефона, той му каза:

— Вижте какво, мога да взема заповед, за да прегледам телефонните разговори на хотела, но нямам време за губене. Колата на доктор Шеридан току-що беше намерена, но тя самата липсва. Искам веднага да ми дадете списък на телефонните номера, от които са се обаждали на доктор Шеридан между десет часа снощи и девет тази сутрин.

Беше подготвен за отпор от другата страна и се изненада, когато отказ не последва.

Управителят отговори:

— Дайте ми номера си. Веднага ще ви се обадя.

Сам остави мобилния си телефон на седалката, докато караше към Сторм Кинг Луукаут. Взе завоя и видя синия автомобил на Джийн. До него стоеше полицейска кола. Спря зад тях и в този момент телефонът му иззвъня. Грабна бележника си и молив, за да запише номерата, които управителят на хотела щеше да му продиктува. Човекът очевидно бе разбрал, че трябва да действа много бързо.

— Доктор Шеридан е получила седем обаждания тази сутрин. Първото е било в седем и четвърт.

— Толкова рано? — изненада се Сам.

— Да, сър. Направено е от мобилен телефон от околността. Името на абоната не е указано. Номерът е…

Зашеметен и невярващ на ушите си, Сам записа номера. Същият, от който Роби Брент се бе обадил на Джийн в понеделник вечерта, имитирайки гласа на Лора.

— Установихме останалите обаждания. Те са от госпожа Алис Съмърс и господин Джейк Перкинс. Опитали са се да намерят доктор Шеридан няколко пъти. Има и две от вашия собствен телефон.

— Благодаря ви. Много ми помогнахте — рече бързо и затвори. Роби Брент е мъртъв от няколко дни, обаче някой е използвал телефона, който бе купил, за да примами Джийн да напусне хотела. Сигурно веднага е излязла, защото колата й е била забелязана тук в 7.45 тази сутрин. Кого е очаквала да види на това място? С кого е трябвало да се срещне? Беше му обещала да бъде внимателна. И освен това той знаеше с абсолютна увереност, че на света има само двама души, с които би излязла да се срещне, без да задава въпроси.

Почувства, че полицаят, който стоеше до колата на Джийн, го гледа с любопитство, но не му обърна внимание. Джийн бе дошла тук, за да се срещне или с дъщеря си Лили, или с Лора, мислеше си Сам, докато погледът му блуждаеше към планините, издигащи се като мълчаливи свидетели от другата страна на реката.