Мери Кларк - Сърце назаем

— Здрасти, Майк — поздрави Ричард унило. — Зърнах те днес в съда, но нямах възможност да говоря с теб. Веднага след като обявиха присъдата на Истън, хукнах към затвора да разкажа на Грег. Щеше да му подейства добре да чуе нещо окуражително и ми се стори, че за пръв път, откакто чу решението, у него се породи нещо като надежда.

— Съвсем скоро нещата може да се подобрят още повече — отбеляза Майк развълнувано. — Затова ти се обаждам. Току-що говорих по телефона с жена, която ми даде информация за Истън. Ако се окаже истина, ще разбие на пух и прах сегашния процес.

Разказа накратко разговора си с Бел Гарсия и Ричард реагира точно както очакваше.

— Майк, ако на жената може да се вярва и наистина разполага с разписката и телефонния тефтер, ще успея да измъкна Грег под гаранция, докато правим по-нататъшни разследвания. — Започваше да звучи все по-бодро. — И ако всичко е истина, не допускам да се стигне до нов процес. Емили Уолъс едва ли ще се захване с такова нещо отново. Най-вероятно ще поиска от съдия Стивънс да анулира решението и да отхвърли предявените обвинения.

— И аз така мисля — призна Майк. — Хората ще пристигнат тук след малко. Съвсем скоро ще знаем къде сме. Ако разполагат с разписката, довечера ще ги включа в „Съдилища“ и бих искал и ти да се явиш с тях.

— Майк, с удоволствие, но съм с доста смесени чувства към тези хора. Не знам дали ще успея да се държа цивилизовано с тях. Разбира се, страшно ще се радвам за Грег, ако направим пробив, но съм бесен на този тип, че е укрил информацията само за да си спести малко данъци. Безобразие е най-меката дума, която ми идва на ум.

— Ричард, напълно разбирам как се чувстваш. Трябваше да се обадят по-рано и е нормално да го изтъкнеш довечера. Но ако се включиш в предаването и ги нападнеш, няма да помогнеш на Грег. А и не би искал да подплашиш и някой друг, който се е страхувал да се обади досега.

— Разбирам, Майк. Няма да ги нападам. Може дори да ги целуна, но продължавам да мисля, че е безобразие.

— Още по-голямо безобразие е, ако Джими Истън е бил подучен от някого да даде такива показания — напомни му Майк.

— Емили Уолъс никога не би го направила — възрази Мур.

— Не казвам, че го е сторила лично. Но погледни на нещата така: когато всичко това се разчуе, няма ли да обвинят Истън в лъжесвидетелстване?

— Определено.

— Ричард, повярвай ми. Ако някой от прокуратурата или полицай го е въоръжил с информация, за да подкрепи показанията му, Истън непременно ще го издаде. После ще се закълне, че са го заплашили с максимална присъда за обира, ако не приеме да излъже на свидетелската скамейка.

— Нямам търпение да се стигне дотам — увери го Мур.

— Ще ти звънна, след като говоря със семейство Гарсия. Господи, моля се да държат истински доказателства по случая.

В седем без десет Бел и Сал пристигнаха в офиса на Майкъл. През следващия половин час, в присъствието на младши продуцент като свидетел, той изслуша разказа им.

— Беше изключително тежка лампа с мраморен постамент — обясняваше Сал нервно. — Доставихме я от малък антикварен магазин на Осемдесет и шеста улица. Джими Истън работеше при мен във въпросния ден. Заедно отнесохме лампата горе. Икономката ни каза да я поставим във всекидневната. Телефонът звънна. Тя ни помоли да изчакаме минута и отиде в кухнята, за да отговори. Оставих Джими в стаята да изчака разписката. Бързах да сляза, за да не ме глобят за неправилно паркиране. Не знам колко дълго е бил там сам. Миналата седмица ми се обади приятелят ми Руди Слинг.

Руди Слинг, помисли си Майкъл. Съпругата му Рини ни звънна — можела да ни даде информация къде е работил Джими.

— Руди ми напомни, че когато го местех в Йонкърс, Истън е работил за мен. Съпругата на Руди — Рини — го заловила да претърсва чекмеджетата на шкафа. Затова предполагам, че докато е бил сам в стаята, е отворил скърцащото чекмедже: търсил е да открадне нещо. През това време аз съм бил при камиона долу, а икономката — на телефона в кухнята.

Сал преглътна притеснено и посегна към водата, която Лиз му беше донесла.

Рини Слинг и съпругът й ще дойдат утре сутрин, помисли си Майк. Ще потвърдят тази история. Всичко си идва на мястото. Докато осмисляше тази така добре дошла информация, му мина нелепата мисъл, че с Грег ще могат отново да играят хандбал в „Атлетичен клуб“.

Сал изпи цялата чаша и въздъхна.

— Е, това е всичко, Майк. Сега знаеш колкото и аз за доставката. Донесох разписки и за други доставки от антикваря, за да видиш, че тази не е фалшива.