Мери Кларк - Сърце назаем

— Точно това очаквах да чуя, Емили.

След малко повече от час, докато вечерята й стоеше почти недокосната, Емили гледаше „Съдилища“, прегърнала Бес. Щом предаването свърши, отиде при саковете и извади първата папка.

Не легна цяла нощ.

В седем сутринта във вторник обитателите на щатския затвор се наредиха да получат закуската. Джими Истън не спа добре. Някои от съкилийниците му вече го бяха обявили за „доносник“.

— Ще продадеш и майка си, Джими — извика един.

— Сигурно вече го е направил — подметна друг.

Веднага щом ми разрешат да използвам телефон, ще се обадя на Мур, реши Джими. Ще му разкажа всичко. Е, ще ме обвинят в лъжесвидетелстване, ще искат да се разправят с мен, но пък моите показания още са им нужни. Мур ще се застъпи за мен. Тогава онези от прокуратурата ще вдигнат ръце и гадовете тук ще ме оставят на мира.

Изяде закуската насила. Овесена каша, препечени филии, сок и кафе. Не завърза разговор с никого на масата. Или те не желаеха да говорят с него? Няма значение.

Върна се в килията. Почувства, че му става зле. Легна на нара, но парещото усещане в стомаха се засили. Затвори очи и сви колене към гърдите си, за да се пребори с въглените, изгарящи вътрешностите му.

— Надзирател — извика той немощно. — Надзирател…

Джими Истън разбра, че е отровен.

Последната му мисъл бе, че затворническата му присъда все пак е била съкратена.

В девет сутринта във вторник в кабинета на прокурор Тед Уесли се състоя среща. Ричард и Кол Мур бяха довели Сал и Бел Гарсия да повторят разказа си. Ричард представи разписката и телефония тефтер на Уесли и Емили.

— Скоро ще разполагаме с клетвените декларации на семейство, което живее в Йонкърс — Руди и Рини Слинг — увери ги Ричард. — Когато Джими Истън е помагал за пренасянето им там преди три години, госпожа Слинг го заловила да ровичка из чекмеджетата на шкаф, с явното намерение да краде.

Хората в снощното предаване на „Съдилища“ бяха така мили, мислеше си Бел, но остана шокирана от желанието на Рини да получи пари срещу информацията й за Джими Истън. И това ми било приятели, помисли си тя. Като се сетя, че Сал им пренесе багажа от апартамента по ниска тарифа, защото нямаха пари да му платят. Майк ми обясни, разсъждаваше тя, че Рини ще получи част от наградата, понеже съобщила, че Джими Истън е искал да открадне и от тях. Това доказвало „обичайния му почерк“.

Емили се оказа още по-привлекателна на живо, отколкото по телевизията. И като си помисли човек какво и е минало през главата: вдовица на герой от войната, сърдечна трансплантация, живот в съседство със сериен убиец, който я е шпионирал. Явно е много силна. Дано получи кратък отдих. Работила е усилено, за да осъди Грег, но не е виновна. Такава й е работата. И се държи така мило с нас. Някой друг би бил бесен, ако трудът му е отишъл напразно.

Е, има и един бесен, прецени тя. Прокурорът. Никак не й харесваше. Когато пристигнаха, почти не им обърна внимание. Човек да си помисли, че ние сме престъпниците, рече си Бел. Щели да го назначават за прокурор на цялата страна. В момента той гледаше свирепо Емили, която искаше разрешението му да подаде молба до съдията за пускането на Грег Олдрич под гаранция.

С огромно удоволствие бих се запознала с Грег, мислеше си Бел. Но сигурно ще ни е бесен, макар че накрая все пак проговорихме. Дали да му напиша писмо и да му се извиня? Или да му изпратя картичка с готово мило послание?

Прокурор Уесли каза:

— Приемам да се направят постъпки за пускане под гаранция. Но, Ричард, дори Джими Истън да е лъгал по какъв повод е бил в апартамента, не означава, че Грег Олдрич не го е уговарял да убие Натали Рейнс.

Това са глупости, помисли си Бел. Видя колко се ядоса Ричард Мур, защото лицето му почервеня. Съумя все пак да се овладее, преди да заяви:

— Допускаш ли някой здравомислещ човек да приеме версията, че Джими Истън е доставил лампа в апартамента на Олдрич в три часа и час по-късно се е върнал да получи аванс срещу уговорката да убие съпругата му?

— Дори да е така — тросна се Тед Уесли, — преди Истън да се появи, Грег Олдрич беше единственият заподозрян в този случай — не го забравяй. Аз съм готов да се обзаложа, че той е убиецът!

Явно няма да признае, че е допуснал грешка, помисли си Бел. Емили Уолъс стана. Беше много елегантна. Червеното сако съвършено подхождаше на тъмната й коса. И този пуловер по врата. Дали имаше голям белег от сърдечната операция?