Мери Кларк - Сърце назаем

Отне й около трийсет минути да събере документите и да ги сложи в саковете. Една от по-дебелите папки, които особено я интересуваха, съдържаше копия от докладите на нюйоркската полиция за убийството на съквартирантката на Натали Рейнс в Сентрал Парк преди почти двайсет години.

Толкова отдавна се е случило. Възможно е да не съм обърнала достатъчно внимание на тази папка, помисли си тя, докато наблюдаваше как колегите й поставят саковете в колата.

На път за вкъщи Емили се запита дали ще успее да заспи в дома си довечера и дори дали изобщо ще успее да заспи. Чувстваше се ужасно унизена от нахлуването в личното й пространство, но мисълта, че психопатът Зак Ланинг все още е на свобода, беше смразяваща.

И все пак копнееше да е в собствения си дом.

Сви по алеята и Джак излезе да я посрещне.

— Емили, свършихме вече вътре. Първо ще ти съобщя добрата новина. Няма камери или подслушвателни устройства, освен онова в кухнята, за което вече знаеш. Лошата новина е, че отпечатъците на Ланинг са навсякъде и съвпадат с тези на Чарли Мюр. Открихме негови отпечатъци дори в отделението за инструменти в мазето.

— Слава Богу, че не е имало камери — въздъхна с облекчение Емили. — Не знам дали щях да се справя с това. Но и останалото е доста лошо. Не искам да си представя, че е бил в мазето и е пипал инструментите на баща ми. Когато бях малка, татко все оправяше нещо. Много се гордееше със сръчността си.

— Емили, трябва да поговорим за нещо. И двамата знаем, че Ланинг е някъде навън и е маниак, обсебен от мисълта за теб. Ако възнамеряваш да стоиш тук, ще поставим полицейски пост отвън, който ще дежури двайсет и четири часа седем дни в седмицата.

— Джак, доста мислих за това през последните два часа и се колебая какво да предприема. Все пак май предпочитам да остана тук. Но ще е добре да има полицейски пост. — Усмихна се леко. — Моля те, обърни внимание на полицаите да наблюдават зорко задната част на къщата. Ланинг обичаше да влиза през верандата там.

— Разбира се, Емили. Полицията в Глен Рок ще се погрижи дежурният постоянно да обикаля къщата.

— Благодаря, Джак. Сега наистина се чувствам по-добре. Ще се наложи да запозная Бес с всеки дежурен офицер, за да не лае непрекъснато.

Виждайки саковете на задната седалка на колата й, Джак попита дали да ги отнесе вътре.

Колкото и да му се доверяваше, на този етап тя не искаше да му казва какво съдържат.

— Добре би било. Тежички са. Донесох досиета, по които ще работя вкъщи. Няма да идвам в службата няколко дни. Искам да съм тук, когато сменят ключалките и осъвременяват жалката ми алармена система, с която Ланинг така лесно се е справил.

Следовател Били Трайън се върна в съда в осем и половина вечерта в понеделник, за да донесе част от уликите, намерени в къщата на Маделин Кърк. Цял ден бе кръстосвал между трите къщи, за да наблюдава сбирането на уликите. Повечето време прекара в дома и гаража на Кърк.

След като разговаря с Емили в кухнята на Ланинг, нямаше желание да се среща отново с нея. Когато тя излезе около шест, той попита Джак Розен къде е отишла. Имала нужда да се махне за известно време, обясни му Джак.

Били не се съмняваше, че е отишла в кабинета си. От братовчед си Тед знаеше, че след избухването на Истън в съдебната зала Емили се е заканила да прегледа отново цялото дело.

Тед разпалено заяви на Били, че е бил на косъм да й забрани да го прави, но се притеснил да не подаде оплакване срещу него за неспазване на етиката.

— Направи ли го, уверявам те, че няма да съм следващият главен прокурор — изропта той.

От наблюдателния си пост в къщата на Кърк Били изчакваше да види кога ще се прибере Емили. Върна се към седем и половина видя я да разговаря с Джак Розен на алеята. Не му харесваше, че двамата се разбират така добре. После видя как Джак отнесе два тежки сака в къщата й.

Щом той излезе, Били го извика и доста безцеремонно попита:

— Какво имаше в саковете?

— Емили ще си остане вкъщи няколко дни и си е донесла дела да работи. Теб какво те засяга?

— Не ми харесва нищо, което прави — тросна се Трайън. — Както и да е — изчезвам оттук. Ще оставя уликите в службата и се прибирам.

Докато шофираше към вкъщи от съда, Били Трайън беше бесен. Ще се опита да отмени решението и да ме натопи, каза си той. Няма да го допусна.

Тя няма да ме унищожи!

Няма да унищожи и Тед!

След като разговаря с Бел Гарсия, Майкъл Гордън светкавично набра номера на Ричард Мур.