Мери Кларк - Сърце назаем

Знаех си, помисли си Зак. Някой от склада е гледал предаването и ме е разпознал. Онзи на рецепцията също забеляза приликата ми с издирвания. Ами ако гледа новините тази вечер? Няма начин да не съобщят и нови данни, а утре вестниците ще отразяват цялата история надълго и широко…

Зак усети как устата му пресъхва, когато говорителят обяви, че след рекламите ще покаже фотороботите от „Издирване на беглеца“.

Не бива да оставам тук, помисли си той. Ако онзи на рецепцията гледа това, няма да мисли за зет си. Преди да се измъкна, трябва да се уверя, че е безопасно да карам вана. Дали и Хенри Линк не е свързал две и две и не се е обадил на полицията?

Зак взе един от многото мобилни телефони с предплатени разговори, с които се бе снабдил, и набра „Справки“, за да получи номера на Хенри Линк. Беше изхвърлил обявата с номера. За щастие го имаха. Той го набра и започна да хапе нервно устни, докато чакаше Хенри да вдигне.

Пред него се бе представил за Дъг Браун. Погрижи се да е с тъмни очила и бейзболна шапка, докато преговаряха.

Най-после се свърза.

— Ало?

Разпозна дрезгавия глас на Хенри.

— Ало, Хенри? Обажда се Дъг Браун. Само да ти кажа, че попълних документите сутринта. През следващите няколко дни ще получиш копията. Ванът е чудесен.

Тонът на Хенри Линк не беше дружелюбен:

— Зет ми доста ми се накара, дето съм оставил ти да се оправяш с документите. Ако станело произшествие, преди всичко да е уредено, мен щели да глобят. А и регистрационните номера! Аз съм трябвало да ги предам. Питаше се и защо си ми платил в брой.

Зак усети как нервите му се опъват. Имаше чувството, че го впримчват в мрежа.

— Хенри, нямах никакви проблеми с пътните власти сутринта. Предадох регистрационните номера и ги прехвърлиха на мое име. Кажи на зет си, че просто исках да ти спестя главоболията. Направих го с удоволствие. Наистина ми е жал за теб, че съпругата ти е в старчески дом. — Зак прокара език по устните си, за да ги навлажни. — Хенри, нарочно ти платих в брой, за да нямаш грижи. Знаеш ли колко хора не приемат чекове? Кажи на зет си, че ако толкова се тревожи, е трябвало да е до теб, когато си продавал вана.

— Дъг, наистина извинявай — промърмори Хенри разстроен. — Ти си добър човек. Откакто Едит е в старчески дом, дъщеря ми и зет ми смятат, че не мога да се грижа за себе си. Това е проблемът. Споразумяхме се честно и почтено и ти беше изключително мил да уредиш формалностите. Ето че и сега се обаждаш. Хората напоследък не са такива. Ще кажа това-онова на зет си.

— Драго ми беше да ти помогна, Хенри. Ще ти звънна след два-три дни, да се уверя дали си получил всичко необходимо.

Вероятно ще е безопасно да карам вана още ден-два, пресметна Зак, докато затваряше капачето на мобилния телефон. Документите няма да пристигнат и зетят ще се размърда. Изключено е да не се обади и в полицията.

Късметът ми, изглежда, свършва. Но преди да ме заловят — ако ме заловят — ще се върна да се погрижа за Емили.

Бел Гарсия бе изключително нещастна от перспективата да се спречка със Сал, когато той се прибере. Няколкото сериозни спора през трийсет и пет годишния им брак се дължаха на нейната прекомерна упоритост. Но съзнаваше, че този път не е така.

Мисълта да вкара Сал в беда я ужасяваше.

Някъде към пет часа го чу да отворя входната врата. Сал влезе с изтощен вид. Толкова много работи, помисли си Бел.

— Здрасти, скъпа — поздрави той.

Целуна я по бузата и отиде до хладилника да си вземе бира.

Върна се във всекидневната, отвори бирата и се настани в любимия си фотьойл, оплаквайки се колко е изморен.

— След вечеря ще погледам малко телевизия и си лягам.

— Сал — подхвана Бел предпазливо, — денят ти е бил тежък, виждам, но трябва да ти кажа, че сутринта предприех нещо. Толкова се вълнувах дали Джими Истън е работил за теб, че реших да прегледам кутиите с архивите ти долу, в мазето.

— И какво, Бел? — попита той примирено. — Намери ли нещо?

— Сещаш се какво намерих, Сал. Открих телефонно тефтерче с името на Истън и разписка за доставка в апартамента на Олдрич точно преди смъртта на Натали Рейнс. — Бел се смущаваше, защото той я слушаше, но не я гледаше в очите. — Сал, ето ги. Погледни ги. Знаеш, че Джими Истън е работил при теб и е правил доставки. Кажи ми истината. — Посочи с пръст разписката. — Той ли направи тази доставка?

Сал закри лицето си с длани.

— Да, Бел — отвърна той с разтреперан глас. — Беше с мен. Бяхме в апартамента. Имал е възможност да отвори онова чекмедже.