Мери Кларк - Сърце назаем

Той посочи към прозореца.

— Емили, поставил е подслушвателно устройство в дома ти. Преди малко те чухме как говориш на кучето.

Като разбра колко арогантно Зак е нахлул в интимния й живот, й прилоша. Стомахът й се сви, а коленете й се разтрепериха.

В този миг нахълта полицай от Глен Рок.

— Имало е обир от другата страна на улицата. Мрежата на един от задните прозорци е срязана, а старата дама, която живее там, не отваря. Ще влезем.

Трайън, Розен и Емили хукнаха бързо след полицая. Разбиха вратата и след минути стана ясно, че Маделин Кърк не е в къщата.

— Проверете в гаража — нареди Трайън. — Видях ключ за там в панерчето в кухнята.

Следвайки полицаите по петите, Емили забеляза, че завивката за крака на Маделин Кърк е хвърлена на пода. Ахна, когато видя бележника до стола. На най-горния лист пишеше „Издирване на беглеца“. До него лежеше химикалка. Вече убедена, че нещо лошо е сполетяло съседката й, тя последва полицаите в гаража. Претърсваха колата на старицата.

— Отворете багажника — нареди Били Трайън.

Капакът се вдигна и ги заля воня на гниеща плът.

Трайън внимателно развърза канапа, който опасваше найлоновите чували. Внимателно повдигна един, за да надникне. Върху лицето на мъртвата възрастна жена беше изписан ужас.

— Боже Господи! — простена Емили. — Горката старица. Този Зак е истинско чудовище.

— Емили — погледна я Джак предпазливо, — имаш късмет, че ти не свърши така.

В понеделник следобед, след като изслуша произнасянето на присъдата на Джими Истън, Майк Гордън отиде веднага в кабинета си. Бяха заснели как Истън заплашва прокуратурата и намеква, че знае още много неща. Предаването довечера ще бъде страхотно, мислеше си Майк. Дали Истън блъфираше и стреляше на посоки, защото не получи условна присъда? Или наистина е на път да съобщи сензация? Гостите в предаването щяха да имат над какво да разсъждават.

Секретарката му Лиз го последва в кабинета и докладва, че откакто е обявена награда от двайсет и пет хиляди долара, в уебстраницата са регистрирани петдесет и едно включвания.

— Двайсет и едно бяха от психари, Майк — уточни тя, застанала пред бюрото. — Две — от хора, които сякаш гледаха в кристално кълбо. Говореха за тъмен мъж в тъмни дрехи. Видели го да проследява Натали Рейнс сутринта, когато се върнала вкъщи в понеделник. — Лиз се усмихна неволно. — Нататък направо няма да повярваш. Виждали го как я причаква с пистолет в ръка. Там видението изчезвало. Явно, като получат наградата, ще придобият способността да видят лицето му и да го опишат подробно.

Майк сви рамене.

— Очаквах да получим всевъзможни налудничави обаждания.

Лиз продължи:

— Десетина души твърдят, че Джими Истън ги е измамил или ограбил. Никой от тях не искаше да повярва, че съдебни заседатели са обявили Грег Олдрич за виновен въз основа на неговите показания. Някои съжаляват, че не са присъствали при произнасянето на присъдата, за да кажат на съдията, че Истън е патологичен лъжец.

— Радвам се да го чуя, но не ни помага особено. Какво стана с жената, която звънна в петък да пита има ли награда? Обаждала ли се е?

— Запазих най-хубавото за накрая — усмихна се Лиз. — Тази сутрин се обади отново. Твърди, че разполага с неопровержими доказателства къде е работил Джими и защо е бил в апартамента на Олдрич. Питаше дали може да прехвърлим наградата в защитен влог, за да не я отмъкне някой друг.

— Остави ли име и номер, на който да се свържем с нея?

— Не, не пожела. Иска да разговаря лично с теб. Не се доверява на друг, да не би да й открадне информацията. Освен това се интересуваше дали Грег Олдрич ще излезе от затвора въз основа на нейната информация и ще я поканиш ли за гост в предаването си заедно с него. Казах й, че ще си тук около това време и да звънне отново.

— Ако някой ни даде неоспорими доказателства, разбира се, че ще е гост на предаването. Моля се само да не е поредната откачалка.

Разтревожен, Майк се сети как по време на обяда предния ден разказа на Алис и Кати за първото обаждане. Те много се развълнуваха.

— Е, толкова дотук — обяви Лиз ведро. — Ще видим какво ще излезе.

— Задръж всички разговори известно време, в случай че жената отново звънне. Веднага ме свържи, ако се обади.

Лиз едва стигна до бюрото си и телефонът иззвъня. През отворената врата Майк я чу да обяснява:

— Да, току-що влезе и ще говори с вас. Изчакайте секунда, моля.

Майк се пресегна към слушалката в очакване обаждането да бъде прехвърлено.