Мери Кларк - Сърце назаем

— Напълно си права, мамо — съгласи се Бел. — Радвам се, че споделих тревогите си с теб.

— Да не забравиш да кажеш на Сал, че може да ми се довери. Умът ми е на място и мога да му помагам.

Бел съзнаваше, че точно това никога няма да се случи.

В понеделник Сал излезе рано сутринта. Бел взе количката за пране и незабавно слезе в мазето, където разполагаха с малко помещение. Именно там той държеше кашоните с документацията на транспортната му фирма от двайсет години насам. Макар да ненавиждаше да се занимава с бумащина, все пак беше отбелязал кой кашон от коя година е.

Натали Рейнс е мъртва от две години и половина, пресметна Бел. Ще започна оттам и ще се връщам назад. Натовари кашоните за двете години преди убийството в количката и с асансьора ги качи горе.

Във всекидневната започна да преглежда първия. След четирийсет и пет минути намери каквото търсеше. Сред книжата откри разписка за доставка на лампа с мраморен постамент в апартамента на „Г. Олдрич“ на адреса, споменат няколко пъти по телевизията. Разписката беше от трети март, тринайсет дни преди смъртта на Натали.

Стиснала малката хартийка в ръка, Бел се отпусна във фотьойла. Отлично помнеше всички важни дати, свързани с делото. Истън твърдеше, че на трети март се е срещнал с Грег в апартамента и е получил аванса за убийството на Натали.

Потрепери, като видя четливия подпис на лицето, приело доставката: Хариет Крупински — икономката на семейство Олдрич, пенсионирала се няколко месеца по-късно и починала около година след убийството на Натали.

Бел беше убедена с цялата си душа, че Джими Истън е занесъл лампата. Как е възможно Сал да го знае и да диша спокойно, запита се тя тъжно. Особено като се има предвид какво преживяват горкият човек и невръстната му дъщеря.

Продължи да търси и скоро откри неопровержимо доказателство, че Истън е работил за Сал. Намери го в опърпан телефонен тефтер с няколко десетки имена. Сред тях тя разпозна имената на хора, работили от време на време за Сал. Под буквата „И“ не откри нищо, но на „Д“ най-отгоре на страницата прочете „Джими Истън“ и телефонен номер.

Силно разочарована от Сал и доста разтревожена за него, Бел прибра документацията обратно в кашона, но задържа разписката и телефонния тефтер. Сложи кашоните в количката за пране и ги върна в мазето. Прецени, че ще е по-добре Сал да се обади с информацията, затова отново се отпусна във фотьойла и звънна на майка си.

— Мамо — подхвана тя с разтреперан глас, — Сал ме е излъгал. Прегледах документацията му. Джими Истън е работил за него. Има разписка за доставка в апартамента на Олдрич тринайсет дни преди Натали да умре.

— Боже, Бел, затова Сал изглежда така съсипан. Какво ще предприемеш?

— Веднага щом се прибере, ще му кажа, че знам, и ще се обадим на Майкъл Гордън. И още нещо, мамо. Сал положително ще изпита облекчение. Той е добър човек, но явно е много изплашен. А и аз също, мамо. Дали има опасност да тикнат Сал в затвора?

В понеделник, след четири следобед, Том Шварц, изпълнителният продуцент на „Издирване на беглеца“, звънна в прокуратурата на окръг Бергън. Свърза се със секретарката на прокурора и съобщи, че е наложително да говори с него за сериен убиец, който вероятно живее в околия Бергън.

След десет секунди Тед Уесли беше на телефона.

— Господин Шварц, какви са тези приказки за сериен убиец?

— Имаме основание да вярваме, че наскоро получена информация ще доведе до разкриването на сериен убиец. Запознат ли сте с нашето предаване?

— Да, но напоследък не съм го гледал.

— Ако проявите търпение, ще ви осветля накратко.

Шварц набързо описа историята на убиеца, последно подвизавал се под името Чарли Мюр. После каза за съобщението, че той и Зак Ланинг са едно и също лице. Тед Уесли вече си представяше колко положителни отзиви в пресата ще получи, ако поверената му служба успее да залови този издирван престъпник.

— И този тип живее в Глен Рок? Знаете ли адреса му? — попита той Шварц.

— Да, но сутринта Ланинг е звъннал на шефа си, за да му съобщи, че напуска. Заминавал за Флорида. Така че вече може да е изчезнал.

— Ще изпратя веднага хората си там. Пак ще се чуем…

Уесли затвори и натисна интеркома.

— Изпрати ми Били Трайън незабавно. И ме свържи с прокурора в Де Мойн.

— Добре.

Докато чакаше, Тед потропваше нервно с очилата си по бюрото. Глен Рок беше тихо, луксозно предградие. Там живееше Емили, както и мнозина други от службата. Пресегна се и взе от лавицата зад себе си указателя с имената на служителите. Информаторът съобщи, че Закъри Ланинг живее на Колониал Роуд номер 624.