Мери Кларк - Сърце назаем

През уикенда напрежението помежду им нарасна. В неделя вечер Рини отвори уебсайта на „Съдилища“ и научи, че Майкъл Гордън възнамерява да обяви награда от двайсет и пет хиляди долара по време на предаването в понеделник вечер. Това бе цената на информация, доказваща, че преди Натали да бъде убита, Джими Истън е влизал в апартамента на Грег Олдрич в негово отсъствие.

— Двайсет и пет хиляди долара! — изкрещя Рини. — Отвори си очите и се огледай! Всичко тук се разпада!

Докога мога да живея така? Срам ме е да каня гости. Помисли си колко добре ще се устроим с тези пари. А и ще стигнат за пътуването, което ми обещаваш от не знам кога!

— Рини, ако съобщим, че Джими Истън е работил при Сал, ще поискат да видят счетоводните му книги. Съмнявам се, че той помни колко време е работил за него. Само един човек е назначен на пълно работно време. На другите плаща на ръка, когато му трябва допълнителна помощ. Сал никога нищо не е доставял в апартамента на Олдрич. Лично ме увери миналата седмица.

— А ти какво очакваше да ти каже? Че мечтае данъчните да му направят проверка?

В неделя си легнаха бесни един на друг. В понеделник сутринта съпротивата на Руди започна да се топи.

— Снощи не спах добре, Рини — призна той.

— Не останах с такова впечатление — сряза го тя. — Не престана да хъркаш цяла нощ. Нищо чудно — след всичката бира, която изпи.

Закусваха в обособената трапезария в малката кухня. С последната препечена филийка Руди обърса остатъка от пържените яйца.

— Опитвам се да ти кажа, че си права — заяви той. — Всеки, който е работил за Сал и се е сблъсквал с Истън там, бързо-бързо ще набере „Съдилища“, за да даде информация. Ако Сал така и така ще го загази, защо да изпускаме възможността да вземем парите? Ако се окаже, че Истън никога не е доставял нищо в апартамента на Олдрич, от „Съдилища“ няма да ни платят и няма да купим нови мебели.

Рини веднага изтича до телефона.

— Записала съм номера.

Грабна листчето и започна да набира.

Тъй като бе осъден за убийство, Грег Олдрич бе смятан за особено опасен затворник, затова го сложиха сам в тясна килия. Сполетелият го ужас не проникна веднага до съзнанието му.

При пристигането му в затвора го снимаха и му взеха отпечатъци. Замениха панталоните и сакото му от „Пол Стюарт“ с бледозелен гащеризон, с какъвто обличаха всички затворници там. Взеха часовника и портфейла му и ги поставиха в плик.

Разрешиха му да задържи очилата за четене.

Медицинска сестра го разпита за психически или физически заболявания и дали взима редовно някакви лекарства.

В два часа следобед в петък го отведоха в килията му. Надзирателят знаеше, че не е обядвал, затова му донесе сандвич с пастърма и сода.

— Благодаря — промърмори Олдрич.

В понеделник сутрин Грег се събуди със съзнанието, че не помни нищо от мига, в който получи сандвича в петък. Всичко му беше като в мъгла. Огледа жалката обстановка. Как можа да му се случи това? Къде съм? Натали, Натали, защо допусна това да ме сполети? Знаеш, че не съм те убил. Знаеш, че те разбирах по-добре от всеки друг.

Знаеш, че исках единствено да си щастлива.

Изправи се, протегна се и веднага си даде сметка, че едва ли отново ще тича в Сентрал Парк или където и да е другаде. Седна на нара и се запита как ще преживее това. Зарови лице в дланите си. В продължение на няколко минути целият се тресеше от силни ридания. Накрая, останал без сили, легна отново на нара.

Трябва да се стегна, помисли си той. Ако има някаква надежда да се измъкна, трябва да докажа, че Истън е лъжец. Не мога да повярвам, че не той е тук сега.

След решението Ричард Мур дойде да разговаря с него в затворническата килия в съда. Опита се да го успокои, че веднага след произнасяне на присъдата ще подаде иск за обжалване.

— А ще бъда ли под един и същи покрив с онази отрепка? — попита Грег.

Ричард обясни, че съдия Стивънс е разпоредил „да нямат никакъв контакт“ следователно той няма да се сблъска с Истън в предварителния арест при никакви обстоятелства.

— Не че ще остане дълго там — увери го Ричард. — Съдията ще произнесе присъдата му в понеделник. След няколко седмици ще е в щатски затвор.

Това е добре, помисли си Грег. След всичко, което ми причини, нищо чудно да го убия.

Чу ключът на вратата да се превърта.

— Закуската ти, Олдрич — обяви пазачът.

В два и половина следобед Ричард Мур, придружен от съдебен полицай, се появи на вратата на килията. Грег се изненада, защото не очакваше да го види този ден. Незабавно схвана, че нещо се е случило.