Мери Кларк - Сърце назаем

— Не ме интересува какво гарантираш — изсумтя Истън. — Ти само кажи на Емили Уолъс, че ако не получа каквото желая, няма вече да й се кланят като на велик прокурор. Не и щом чуят какво още имам да им кажа.

Люк Бърн не желаеше да обсъжда това повече. Стана и направи знак на пазача, че е готов да си върви.

Измина пеша няколкото преки до прокуратурата и влезе направо в кабинета на Емили.

— Имаш ли свободна минута? — попита той.

Тя вдигна поглед и се усмихна. Люк беше един от най-добрите обществени защитници в съда. Висок поне метър осемдесет и пет, с оранжева като морков коса и сговорчив нрав, той даваше най-доброто от себе си за клиентите си и винаги се държеше професионално и етично с прокурорите.

— Влизай, Люк. Как си?

Докато го поздравяваше, тя закри с ръка името на човека, чието дело изучаваше.

— Честно казано, Емили, бих могъл и да съм по-добре. Току-що видях основния ти свидетел в затвора. В доста лошо настроение е, меко казано. Обвинява ме, че съм го провалил с уговорката за четиригодишна присъда. Длъжен съм да ти предам желанието му: настоява за условна присъда и да излезе от затвора днес.

— Ти шегуваш ли се? — смаяна, Емили повиши тон.

— Ще ми се да е шега. А има и още. Заплаши, че ако не получи каквото иска, имал какво още да каже, а то щяло да ти навреди по някакъв начин. Не ми съобщи повече подробности.

Люк Бърн видя, че Емили е шокирана и разстроена.

— Люк, оценявам откровеността ти. Да си говори каквото ще, но ще си излежи четирите години. А после няма да го видя повече.

— Да можех и аз да кажа същото — усмихна се Люк. — До скоро.

В един и половина Джими Истън, с белезници и оранжев затворнически гащеризон, беше въведен в съдебната зала. След като адвокатите се представиха, съдия Стивънс даде думата на Люк Бърн.

— Ваша чест, показанията на Джими Истън се оказаха най-съществените и доведоха до осъдителна присъда по делото за бруталното убийство на Натали Рейнс. Съдебните заседатели приеха показанията му за достоверни. Прокуратурата даде съгласие максималното му наказание да е четири години затвор. Той вече излежа осем месеца в затвора и му е трудно. Мнозина от другите затворници го избягват и изолират, защото е сътрудничил на прокуратурата и той се страхува да не пострада заради това. — Бърн направи пауза, преди да продължи: — Ваша чест, господин Истън настоява за условна присъда. Приема да е под наблюдение и е съгласен да положи обществено полезен труд. Благодаря ви.

— Господин Истън, имате право да говорите от ваше име — обясни съдия Стивънс.

Зачервен, Джими Истън си пое дълбоко дъх.

— Ваша чест, подведен съм. Адвокатът ми не направи нищо за мен. Ако беше посочил блъфирането им и се беше борил за мен, щях да получа условна присъда. Бях нужен на прокуратурата за това дело. Направих каквото се очакваше от мен, а сега се готвят да ме захвърлят като боклук.

Съдия Стивънс кимна и се обърна към Емили:

— Госпожо Уолъс, имате думата.

— Ваша чест, твърдението на господин Истън, че е подведен, е абсурдно. Първоначално преговаряхме за шест години, а после ги намалихме на четири. Според мен господин Истън, който има богато криминално досие, трябва да излежи присъда в затвора. Неговият защитник не можеше да направи нищо повече, за да ни убеди да приемем условна присъда. Никога няма да го допусна.

Съдия Стивънс се обърна към Джими Истън:

— Господин Истън, вашето дело ми бе поверено от самото начало. Доказателствата срещу вас за обира са твърде сериозни. Защитникът ви енергично преговаряше с прокуратурата. Получихте и се съгласихте на присъда, много по-малка, от тази, която бихте получили при други обстоятелства. Щатът наистина имаше значителна изгода от вашите показания, а сега вие ще получите значителна награда за вашето сътрудничество. Но аз самият при никакви обстоятелства не бих се съгласил, че заслужавате само условна присъда. Ще си излежите четирите години в затвора. Имате право да обжалвате, ако сте недоволен от присъдата.

Когато полицаят хвана Джими за ръката, за да го отведе, той се разкрещя:

— Недоволен?! Недоволен?! Ще ви покажа какво е да си недоволен. Само почакайте. Скоро ще чуете за мен. И никак няма да ви хареса!

В понеделник сутрин Фил Бракън, бригадир в склада на „Пайн Електроникс“ на шосе №46, със съжаление чу от Зак Ланинг, че се налага да напусне работа преждевременно, защото майка му умира.

— Зак, много съжалявам и за тревогите ти, и защото беше такъв добър работник. Ако решиш да се върнеш, си добре дошъл при нас.