Мери Кларк - Сърце назаем

От друга страна, осемдесетгодишната майка на Бел — Нона „Нони“ Амаросо — нямаше търпение да чуе всичко. В неделя сутринта корабът, с който беше на круиз, акостира в Ред Хук, Бруклин. Бел я посрещна и на път за вкъщи говориха само за делото. Пред апартамента й, близо до техния, Бел предложи:

— Мамо, знам, че си уморена, но ела на вечеря при нас. Много ни липсваше. Само че няма да говорим за процеса. Както ти казах, Сал настръхва, щом чуе за него. — Като видя разочарованието на майка си, Бел бързо добави: — Всичко съм измислила. Сал има голяма транспортна поръчка за утре. Ще става рано и затова ще си легне рано. Ще ти звънна, когато заспи. Вероятно около десет. Да си облечеш робата и да се настаниш удобно, защото имам много да ти разказвам.

Не добави, че ще й поиска съвет за голямо решение, което й предстои да вземе.

— Нямам търпение — призна майка й. — Умирам да чуя всички подробности.

Нони пристигна за вечеря с цяла торба снимки от пътешествието. Понеже й беше забранено да говори за процеса, тя им описа подробно всеки ден от круиза.

„Олга и Герти веднага хванаха морска болест и се наложи да си сложат онези пластири, дето се лепят зад ухото. И аз имах, но въобще не го използвах…“

„Храната беше божествена. Всички постоянно преяждахме… Денонощно ни сервираха по нещо…“

„Лекциите бяха много интересни. Най-приятно ми беше, когато разказваха за китовете, делфините и какво ли още не…“

Сал обикновено понасяше търпеливо безкрайните разкази на тъща си, но сега дори не се преструваше, че слуша. Бел се стараеше да изглежда увлечена и дори искрено се възхити на поставената вече в рамка снимка: майка й, сияеща, в прекрасен нов костюм, позира до капитана.

— Искаш да кажеш, че този нещастник се снима с всички пътници? — невярващо попита Сал, включвайки се за секунда в разговора. Мислеше си, че сигурно има дни, в които на капитана му иде да скочи във водата.

— Да. Разбира се, когато са двойка или семейство, позират заедно. Но с момичетата искахме индивидуални снимки, за да оставим нещо на близките си, когато си отидем — обясни Нони.

Колко разумно, помисли си Сал. Никое от „момичетата“ не беше под седемдесет и пет.

След като приключиха с десерта и втората чаша чай, той предложи:

— Нони, сигурно си уморена от пътуването. Аз пък трябва да ставам много рано утре. Ако не възразяваш, ще те изпратя до вас сега.

Бел и майка й си размениха съзаклятнически погледи.

— Чудесна идея, Сал — съгласи се веднага Нони. — Добре е да си починеш, а и за мен е време. Ще ми е приятно отново да заспя в леглото си.

Час по-късно, малко преди десет, вратата на спалнята се отвори. Сал вече спеше дълбоко. Бел се настани в любимия си стол във всекидневната, притегли отоманката под краката си и набра номера на майка си.

През следващия час и половина проведоха задълбочен разговор, повтаряйки всички улики и показания. Колкото повече говореха и колкото по-често Бел чуваше майка си да повтаря, че Грег е осъден несправедливо, толкова по-силни терзания я обземаха. Макар Сал да отрича, почти съм сигурна, че Джими Истън работеше за него, мислеше си тя. Най-накрая реши да сподели с Нони съмненията си.

— Искаш да кажеш, че Джими Истън е работил за Сал?! — възкликна тя. — Сал доставял ли е нещо в апартамента на Грег?

— Едно време той правеше доставки от антикварен магазин, който фалира. Сигурно защото малцина купуват старини предмети. Аз самата не си падам по тях. Но доставките обикновено бяха за луксозните апартаменти в Ист Сайд — нареждаше Бел разтревожена. — Затова Сал се разстройва, когато говоря за процеса. Страхува се — въздъхна тя. — През годините е наемал какви ли не хора, когато му трябва допълнителна помощ. Винаги им плаща в брой. Не иска да се занимава с цялата допълнителна бумащина, ако ги вписва във ведомостта.

— Да не говорим за медицинските осигуровки — допълни Нони. — Ами те са цяло състояние. Знаеш как е: богатите стават по-богати, а нас само ни прецакват. Нали помниш колко дълго спестявах за това пътуването с момичетата. — Нони се закашля в продължение на няколко секунди. — Извинявай, алергията ми се обади. На кораба миришеше малко на плесен и това я провокира. Както и да е. Бел, не искам Сал да си има неприятности с данъчните, но ако Джими Истън е работил за него и е направил доставка в онзи апартамент, това обяснява откъде знае толкова подробности.

— Точно това ме измъчва — призна Бел, готова да се разплаче.

— Скъпа, не оставяш човек да лежи в затвора, ако можеш с една дума да промениш положението. Пък и ако благодарение на теб Грег излезе, обзалагам се, че ще напише чек за укритите данъци на Сал още на следващия ден. Кажи това на Сал. Кажи му, че трябва да постъпи, както е редно, а ако не иска — ти го направи.