Пол Кристофър - Евангелието на Луцифер

Хилтс бръкна отново в джоба си и извади измачкано листче.

— Освен обикновените лентови фотоапарати Адамсън използва едно белгийско нещо, наречено ДИМАК… Дигитална модуларна въздушна камера. Като повечето камери за снимки от въздуха и тази е създадена да прави леко коси снимки… отстрани, за да дава сянка и мащаб. — Той приглади снимката на масата. Беше мъглява, но лицата бяха ясни. — Това без съмнение са Адамсън, Хиснави и германецът. Свалих снимката на лаптопа си, засилих контраста и я увеличих. — Фин се вгледа в нея. И тримата се виждаха: Адамсън зад волана, Хиснави на седалката до него и Кун отзад. В каросерията имаше нещо, покрито с битум.

Фин сви рамене.

— Е, и какво? Хиснави, Кун и Адамсън се разхождат из пустинята. Какво от това?

Хилтс побутна малкия джипиес.

— Успях да мушна това зад резервната гума на личния хамър на Адамсън, жълто-черния, който изглежда като гигантска пчела. Всеки път отиват до едни и същи координати.

— Къде?

— На сто седемдесет и три километра в западна посока оттук. — Той натисна бутона на устройството, за да си припомни цифрите. — На север двайсет и един градуса, петдесет и две минути и трийсет секунди, на изток двайсет и три градуса, трийсет и две минути и осемнайсет секунди, ако искам да бъда съвсем точен.

— Какво има там?

— Абсолютно нищо.

— Мисли логично, Хилтс. Сигурно има нещо там, иначе нямаше да ходят.

— Според картите мястото е на ръба на малко плато. Ако небето беше червено, щеше да помислиш, че си на Марс. Пясък и скали.

Фин въздъхна.

— Марс има атмосфера. Всъщност, небето е синьо.

— Извинете, доктор Райън!

— Трябваше да запиша няколко курса в областта от природните науки. Един от тях беше по астрофизика.

— Същественото е, че там наистина няма нищо. Дори проверих дали не е един от старите пътища на керваните. Нищо. Само скали и пясък чак до границата с Алжир.

— А след нея?

— Алжирски скали и пясък вместо либийските.

— Ти наистина си голям… знаеш какво?

— Това си е дарба.

— Ти какво мислиш, че има там, Хилтс?

— Мисля, че са открили онова, което всъщност са търсели.

— И то е?

— Има само един начин да разберем.

Летяха над безкрайната пустиня в западна посока, без да видят нищо. Пилотската кабина на малката летателна машина беше тясна, а задните две седалки бяха махнати и на тяхно място бяха разположени обемиста снимачна техника и голям резервоар за гориво, осигуряващ на пилота допълнителни летателни часове, необходими при по-далечни полети.

Погледът на Фин се рееше през големия страничен прозорец.

— Прав беше — отбеляза тя. — Абсолютно нищо. Повече скали, отколкото пясък, бих казала.

— Повече хамада, отколкото ерг.

— Лесно ти е да го кажеш — засмя се Фин.

— Хамада е камениста пустиня. Ерг е пустиня от дюни. Тук хамадата обикновено е следствие от морското равнище. Колкото е по-високо, толкова е по-камениста почвата. За твое сведение обаче невинаги е било така.

— Изглежда, сякаш е така от време оно.

— Вероятно от по-малко от пет хиляди години. Спомена „Английският пациент“ преди време… Помниш ли Пещерата на плувците?

— Онази, дето я намери Алмаси?

— Тя действително съществува. И там наистина се плува. Истинската пещера е във Вади Сора в Египет. Преди пет хиляди години тук не е имало пустиня, само хълмове, плата и изобилие от животински и растителен свят. Представи си всички филми за сафарита на лъвове взети заедно.

— Не е за вярване.

— Така говореха и за глобалното затопляне. Върни се достатъчно дълго назад и ще откриеш, че целият този пясък е започнал от атлантическите плажове в Мароко. Когато се върнем от малката ни шпионска мисия, ще ти покажа някои инфрачервени сателитни образи, които ще те накарат да настръхнеш. Все още си личат следите на реките, текли някога, огромни корита, които са напоявали цяла Северна Африка.

— Може Адамсън и приятелчетата му да търсят нещо като Пещерата на плувците.

— Зерзура 27 27 Легендарен изчезнал град — оазис в Сахара, пълен с несметни богатства. — Б.ред. — тази стара приказка? Силно се съмнявам. Неговите въжделения са свързани с археологията, а не с палеонтологията, а едва ли брат Лавал, нашия жизнерадостен монах от Йерусалим, го е грижа за пещерното изкуство. — Хилтс поклати глава. — Не, мисля, че е нещо от войната.

— Коя по-точно?

— Втората световна. Това би обяснило участието на Кун.

— Но защо?

— Целият този район е врял от германци, британци и италианци в ранния етап на войната. А италианците са били по тези места още преди това. Педраци, за когото ти разказах преди, е бил известен археолог, но има голяма вероятност да е бил и шпионин. Почти всички по това време са били замесени в шпионаж.