Пол Кристофър - Евангелието на Луцифер

— Не е само хамърът — забеляза Фин, взряна в спечената камениста почва. — Има още едни следи, по-стари, едва се виждат.

— Пустините не са толкова безлюдни, колкото мислят хората — отвърна Хилтс. — Още преди войната този район е бил нещо като централна гара. Британци, французи, археолози, петролни геолози. Италианците са били тук още по-рано… Грациани е опънал хиляди километри бодлива тел, за да хваща бунтовниците сенуси, Багнолд е проучвал района, а после и ШОПД.

— ШОПД?

— Широкообхватната пустинна дружина, така наречените Пустинни плъхове. Малки въоръжени отряди, изпращани в пустинята да нападат постоянно германците и италианците.

— Мислех, че такива работи са ставали само на север.

Хилт се наведе и разрови с пръсти пясъка. Показа се дъното на малка тенекиена кутия. Още си личеше синьо-белият надпис и отварачката беше запазена. Той я подаде на Фин.

— Осолено говеждо „Суифт“ — прочете тя.

— Преди да се появи Адамсън, оттук са минали англичаните. Военни.

— Защо точно тук?

— Близо сме до три граници — на Судан, Египет и наричаната преди Френска екваториална Африка. По онова време тези места са били от стратегическа важност, особено ако наблизо е имало воден източник. Може би „вади“, дере, в което се събира вода в един от по-големите каньони. — Той поклати глава. — Странно как нещата се променят с времето. Също като Нормандия: сега само няколко плажа на френския бряг, а преди шейсет години съдбата на света се е решавала там.

— По нищо не личи тук да се е решавала нечия съдба.

— Не се знае — отвърна Хилтс.

Продължиха да се придвижват напред, докато не стигнаха до входа на каньона. Отворът беше едва на четири-пет метра от тях, едната страна на скалите беше силно изпъкнала и на практика го скриваше, така че само при ярка слънчева светлина би могъл да бъде забелязан. Фин и Хилтс навлязоха в каньона с клаустрофобично надвиснали скали, скоро той започна да се стеснява и следите от хамъра свършваха на половин метър в стеснението.

— Не са първите посетители. — Хилтс кимна към няколкото позаличени от времето следи. — Това място е било известно и на други преди доста време.

След трийсет метра каньонът внезапно правеше рязък завой надясно, изправяше се и после се стесняваше още повече. Фин забеляза по ронливите стени следи от броните на камиони. Веднага след правия участък каньонът завиваше, този път наляво.

На стотина метра по-нататък тесният ръкав се разширяваше в малка закътана долчинка. Хилтс и Фин замръзнаха на място, загледани в сцената, разиграла се години, преди да се родят.

— Мили боже, какво е станало тук? — прошепна Фин и вдигна ръка да заслони очите си.

Долчинката представляваше картина на ужаса. Хилтс вдигна фотоапарата и започна да снима.

Точно пред мястото, където бяха застанали, имаше останки от някаква военна машина, отворен камион върху гигантски гуми, ако размерът на джантите и огромните издути калници бяха показател. Самите гуми липсваха, бяха се разпаднали много отдавна. В камиона е имало трима — шофьорът, картечарят до него и мъжът, който е обслужвал тежкото противотанковото оръдие отзад. Останките от тримата все още бяха вътре. Мумифицираното тяло на шофьора беше облегнато на седалката, черепът му бе озъбен в зловеща усмивка, все още покрит с парчета кожа. Орбитите на очите бяха запълнени със спечена мръсотия и пясък от над половинвековните пясъчни бури. Картечарят представляваше сгърчена торба кости върху напуканата кожена седалка до шофьора, крепен единствено от дрипавите останки на униформата. Полусферата на старата каска беше килната върху безглавия гръбнак. Третият член на екипажа вероятно беше живял малко по-дълго от другарите си; останките му бяха свити край задната врата на машината с наведена глава; пергаментовите пръчки на ръцете му прегръщаха зеещата кухина на изсъхналия му гръден кош, сякаш се опитваха да го предпазят през вечността от ледения дъх на смъртта.

Хилтс се приближи и прокара длан отстрани на машината. Металът беше осеян с малки кратери от куршуми, можеше да пъхнеш пръст в дупките. Вероятно петдесет и пети калибър. Лека картечница. Камионът беше надупчен като решето.

— Италиански — установи фотографът, като се наведе да разгледа избелялото обозначение на военната част. — Сто и трета Моторизирана разузнавателна рота. „Сахариане“, така са наричали тези камиони. Може да се каже, че това е първото превозно средство, специално пригодено за пустинята. — Той се изправи.