Пол Кристофър - Евангелието на Луцифер

— Кой ги е застрелял? — попита Фин.

— Те — отвърна Хилтс и посочи.

На стотина метра по-надолу в долината имаше втора сцена, състояща се от два камиона и един по-малък, подобен на джип, набързо издигнат лагер, в който се виждаха скелетите на няколко малки палатки в полукръг около изкопана дупка за лагерен огън, изоставени германски консерви и малък окоп. Джипът вероятно беше понесъл пряк удар от противотанковото оръдие на италианците. Беше взривен и обгорял, без предно стъкло, с потънали в пясъка джанти. Другите два по-големи камиона бяха в по-добро състояние, без гуми, но камуфлажната боя все още се виждаше.

Хилтс се приближи до камионите и призрачните останки от лагера и направи още снимки, като обърна специално внимание на обозначенията върху машините и старата екипировка, разхвърляна из лагера.

— Червени и черни райета с бял скорпион. Гвардейска част, Пустинните плъхове. Камионът е тритонен британски шевролет.

— Откъде знаеш такива неща?

— Като дете сглобявах модели. Имаше даже телевизионен сериал за тези момчета, казваше се „Патрулът на плъховете“, гледах повторенията. Играеше Кристофър Джордж, ако го помниш. Нещо като второразредна версия на Джордж Пепард.

— Не.

— Толкова за кариерата му.

— Няма тела — забеляза Фин, докато оглеждаше лагера. — Би трябвало да има трупове.

Хилтс се обърна към италианския камион. Веднага видя, че куршумите, убили тричленния екипаж, вероятно не бяха дошли откъм лагера. Първо, камионите и изгорелият джип бяха обърнати в погрешна посока и второ, картечниците на британските машини бяха твърде тежки; големи викърси и браунинги, както и дори още по-голямото противотанково оръдие „Бойс“ отзад на втория камион. Хилтс погледна нагоре към назъбените скали, ограждащи долината, и разбра.

— Било е засада — заяви най-после и подритна с върха на обувката си една смачкана метална кутия от бензол на „Шел“. — Чули са, че италианците идват, изкачили са се на скалите и са ги причакали. Затова не са успели да влязат по-навътре в долината. Застреляли са ги от високото.

Фин обиколи лагера, като от време на време се навеждаше, за да разгледа отблизо някоя ръждясала част от екипировката или друг избелял предмет.

— Два камиона и този джип. Колко души ли са били?

— Трудно е да се каже, може би дванайсет, но ако съдя по трите палатки, по-вероятно да са били шестима — по двама във всяка. Недостатъчно. Може би са загубили неколцина.

— Шестима на трима и не са победили?

— Кой е казал, че са загубили?

— Камионите. Защо са ги изоставили? Може би са останали без гориво и без вода?

Хилтс поклати глава.

— Тези отряди са били доста предвидливи. Навсякъде са имали складове за гориво и винаги са си оставяли достатъчно, за да стигнат до следващия склад или да се приберат в най-близката база. Освен това всички камиони имат кондензатори за радиаторите. Водата не е била проблем.

— Едно е сигурно, нещо се е случило. — Фин бавно се обърна на триста и осемдесет градуса. — Интересна малка загадка, но едва ли е причината за екскурзиите на Адамсън.

— И аз се съмнявам — съгласи се Хилтс.

— Трябва да продължим да търсим — предложи Фин. — И да не забравяме да следим колко време ни остава.

Вече бе минал почти половин час.

Хилтс надникна в останките на палатките и се покатери на камионите. Скочи от каросерията на втората машина и отиде при Фин, която беше слязла в тесния плитък окоп зад натрупаните чували с пясък, обърнати към входа на каньона.

— Откри ли нещо?

— Консерви — още осолено говеждо — кондензирано мляко и нещо, което изглежда като странен „Бъркинсток“, печка, направена от десетгалонна тенекия с пробити дупки и това. — Тя му подаде останките от някогашната черна барета. Отпред беше закачена потъмняла и надраскана от пясъка значка.

— Скорпион в кръг. — Той кимна. — Non Vi Sed Arte. Не чрез сила, а чрез хитрост. Това е барета и значка на ШОПД. — Подаде й ръка да излезе от окопа.

— Какво изобщо са търсили италианците в този каньон? Как са го открили? — попита Фин, докато крачеха из лагера и продължаваха да разглеждат.

— Предполагам по същия начин като нас — отвърна Хилтс. — Проследили са следите на камионите на ШОПД.

— Добре, защо тогава британците са дошли?

— Търсели са място за лагеруване.

— Или са следвали нечии други следи.

— Едва ли ще разберем — заключи Хилтс и се спря. На половината път, до дясната стена на долината видя разбит самолет. — Какво, по дяволите…?