Пол Кристофър - Евангелието на Луцифер

Последваха го през леко извития тунел; той ги отведе в обширна зона, обзаведена с маси, столове и полева кухня с хладилник, маса за пинг-понг и билярд. В просторното помещение имаше няколко души, които четяха или разговаряха. Един азиатец и чернокожа жена играеха разгорещено партия пинг-понг. Всички бяха облечени с ежедневни дрехи. Въздухът под купола беше прохладен и Фин осъзна, че има климатик. Светлината проникваше през пет-шест прозрачни триъгълника върху стените. Някъде отблизо се носеше едва доловимото бръмчене на генератор.

Адамсън ги заведе до една от масите. Седнаха и почти веднага се появи униформен стюард с кана леденостуден чай, клончета мента и чаши, които имаха вид на държани във фризер. Стюардът беше тъмнокос, с маслинена на цвят кожа. На значката му пишеше „Бадир“. Местен като мъжете в хангара. Той се оттегли тихомълком. Приел ролята на домакин, Адамсън наля чай на всички и седна.

— Тук има деветдесет и двама души — започна той. — От тях само двайсет и петима са археолози, петнайсет са стажанти от различни университети по света, още двайсет са доброволци, които си плащат за привилегията да участват, и останалите са от персонала по поддръжката. Това е една от най-добре осигурените и скъпи експедиции. В добавка към услугите на господин Хилтс имаме напълно оборудван отдел по сензорно наблюдение, връзка със СПОТ, френската сателитна система за наблюдение на археологически зони, Лендсат на НАСА и Астер 25 25 Програма, позволяваща на двама потребители да работят на един компютър, все едно всеки от тях има отделен персонален компютър. — Б.пр. . Разполагаме също с томограф — радар за напречно сканиране, компютърно генериране на образи и достъп в реално време до някои от най-богатите археологически архиви. Накратко, ако ви трябва информация, можем да ви я предоставим.

— Полезно е да се знае — подхвърли Хилтс и се огледа.

— Ще правите снимки от ниска височина на филми и с цифров фотоапарат. Скиците и чертежите са на ваше разположение по всяко време — поясни Адамсън.

— Сателитите не са ли достатъчни?

— Дават доста данни, но на нас ни трябват детайли. Интересуваме се най-вече от местоположението на старите пътища на керваните и кладенците, използвани от поклонниците на път към манастира.

— Ясно.

— Надявам се. — Адамсън се обърна към Фин: — Вие, госпожице Райън, ще прекарвате по-голямата част от времето си в скициране на артефактите преди изваждането им, после ще отбелязвате местоположението им върху координатната мрежа на сайта. От автобиографията ви разбирам, че имате известен опит с компютри.

— Да.

— Питкалк? Алтвю?

— Определено. — „Питкалк“ беше една от първите компютърни програми, създадени за нуждите на археологията, с която се бе научила да работи още като тийнейджър на компютъра на майка си. „Алтвю“ беше подобна програма, състояща се от мрежа и диаграми, използвана от чертожниците. В момента беше доволна, че не напудри автобиографията си, както правеха много от приятелите й, някои от които си измисляха несъществуващи степени и професионален опит.

— Хубаво. — Адамсън пресуши чашата със студен чай и се изправи. — Ахмед ще занесе багажа ви в помещенията, където ще спите. Като членове на експедицията и двамата имате право на отделно помещение в жилищната площ. — До масата безшумно изникна един от облечените в бяло стюарди. Адамсън положи бащинска ръка върху рамото му. — Фараг ще ви заведе. — Фин се изненада, че Адамсън знае името му, но после видя табелката на сакото му. — Ще се видим на вечеря. — Адамсън се усмихна. После се завъртя и се отдалечи.

Компанията го проследи с поглед.

— Интересно ми е какво означава Деир ел Шакир — зачуди се Фин и отпи от чая.

— Манастир на черепа — услужливо отговори Хилтс. — Предполага се, че въпросният череп е принадлежал на апостол Тома. Той е причината коптите да се установят тук. Съществува теория, че черепът бил от кристал като този на маите, но този тук е приписван на Бафомет… Сатаната според рицарите тамплиери. Страшничко, ако си любител на подобни истории.

Фин се засмя.

— Гледаш продължението на „Досиетата X“, нали?

— Моля, последвайте ме — помърмори Фараг.

И те го последваха.

Както Адамсън каза, багажът на Фин бе занесен в жилищната площ — продълговата куполовидна палатка като останалите, но с индивидуални помещения, които стърчаха от главната шатра като краката на стоножка. Доколкото преброи, имаше двайсет и пет такива клетки, всяка снабдена с електричество, воден резервоар и кабинка с малка химическа тоалетна. Клетките имаха същите триъгълни прозорци като в помещението за отдих. Разполагаше с походно легло с надуваем матрак и възглавница, леко бюро от тръби и пластмаса, лампа, локална интернет мрежа за лаптоп и стол. Имаше дори собствен отвор за климатика. Беше помислено и за комуникациите — комплект уоки-токи „Моторола“ със слушалки с десет канала и осемкилометров обхват, също така сигнален звънец за стюарда, ако й потрябваше. Всичко, което трябваше да знае за терена, от плана на „лунната база“ до инструкциите за пускането на водата в химическата тоалетна, се съдържаше в брошура, оставена на леглото. Видно бе, че Адамсън не беше пестил от нищо и Фин се зачуди какво ли се надяваше да получи срещу всичките тези пари. Прекомерни разходи за няколко коптски надписа, тъй като според Хилтс манастирът далеч не беше ново откритие.