Пол Кристофър - Евангелието на Луцифер

Хилтс приземи чесната на асфалта само с едно леко подрусване и я придвижи до мястото за престой на малкия терминал. Летището беше останало наследство от италианците след Втората световна война и през годините почти не се бе променило. Пистата беше удължена малко, но четвъртитата бетонна кутийка, която минаваше за терминал, си беше същата, както и ниската контролна кула. На асфалта до тях имаше два хеликоптера — един зловещ боен „Мил-24“, клечащ като прегърбено водно конче с петниста камуфлажна боя, натъпкан с оръжия, а другият беше френско производство, транспортен „Аероспасиал супер пума“. Супер пумата беше бяла и носеше логото на корпорация Адамсън с буквата „А“, изписано в жълто, черно и червено.

Пред хеликоптера стояха трима мъже, двама в бежови дрехи за сафари, които бяха твърде стилни, за да са истински, третият беше нахлупил синя барета и камуфлажна униформа, напълно отговаряща на окраската на бойния хеликоптер. Беше нисък, кокалест и имаше лице на дългонос пор, допълнено от рунтави вежди и полицейски мустак над тънките устни. Очите му бяха скрити зад огледалните авиаторски очила.

— С тези очила, този трябва да е от лошите — подметна Хилтс.

Отвори пилотската врата и вътре нахлу горещ сух въздух, който го удари като юмрук след прохладата на климатика, после скочи на асфалта. Фин отвори вратата от своята страна и го последва. Ахмед и монахът се раздвижиха и слязоха през задната врата. Един от мъжете с костюми за сафари им махна. Фин го позна от статията в „Нюзуик“. Беше Ролф Адамсън, четирийсетгодишният медиен магнат милиардер, предполагаем религиозен фанатик и също така неин шеф. Изглеждаше досущ като на снимката в списанието: млад, рус, красив по холивудски и изтънчен по нюйоркски. Мъжът до него беше негова противоположност — стар, прошарен и тъмен, с лице на амортизиран боксьор.

— Този с тоалета от „Цар лъв“ до нашия безстрашен ръководител господин Адамсън е Фриц Кун — тихо поясни Хилтс. — Дядо му се е казвал Густав Козина, наричан понякога Археолога на Хитлер. Козина бил особнякът, който измислил „научната“ теория за превъзходство на арийската раса.

— Какво прави той тук?

— Написал е няколко книги за италианските разкопки край Ал Куфра преди войната и за Педраци, онзи, изчезналия. — Той вдигна два пръста и ги преплете. — Козина и Педраци са стари приятелчета от едно време. Адамсън е наел Кун като консултант. — Хвърли поглед към мъжа с баретата с лице на пор. — Предполага се, че господин клоунът е нашият военен ескорт.

Приближиха се до тримата мъже заедно с крачещия най-отзад Лавал. Ахмед започна да разтоварва чесната. Всички се представиха. Мъжът в униформата се оказа подполковник Амад Насиф, лична охрана на полковник Кадафи и „гард“ на експедицията. Не даде обяснение от какво щеше да пази експедицията.

— Водачът на Великата първосептемврийска революция на Арабската либийска народна социалистическа джамахирия е особено загрижен нищо лошо да не се случи на нашите американски гости — поясни Насиф с лек поклон.

Фин не бе чувала до този момент пълната титла на Кадафи и с периферното си зрение видя, че Хилтс се мъчи да не се разсмее. Видно беше, че Насиф приема титлата на сериозно. Изражението му бе като изсечено от гранит.

Адамсън плесна с ръце и по лицето му се разля усмивка.

— Мисля, че нямаме повод за тревоги, полковник. Всичко е под контрол. — Адамсън имаше дълбок, плътен глас с акцент, който смътно напомняше за Кенеди, макар че беше роден и израсъл на Западното крайбрежие. Усмивката му откриваше две редици скъпоструващи зъби.

Групата наблюдаваше как Ахмед и двама мъже от хеликоптера на Насиф натовариха Супер пумата.

— Моите хора ми казаха, че можете да управлявате един от тези — обърна се към Хилтс Адамсън и кимна към френския хеликоптер.

— Няма нещо, което да не мога да управлявам — отвърна пилотът с усмивка, вперил красноречив поглед в застрашителния „Мил-24“ на Насиф.

— Покажете ми — поиска Адамсън. — Картите са в джоба на вратата. — Аз ще летя на мястото на втория пилот.

— Имате ли правоспособност? — попита учудено Хилтс.

Адамсън се усмихна.

— Щом името ми е изписано на нещо, значи имам правоспособност. — Двамата мъже кръстосаха погледи за кратко.

Фин се почувства като свидетел на състезание по надпикаване и това я изненада. Не смяташе, че Хилтс е от честолюбивите, а Адамсън беше твърде богат, за да му пука.

„Момчетата са си момчета“, помисли си с въздишка. Отвори плъзгащата се врата, изкачи единственото метално стъпало и се мушна в богато обзаведената пътническа кабина на транспортния хеликоптер. След няколко минути, следвайки Насиф и бойния самолет, те се издигнаха тежко над асфалта и отлетяха за втори път.