От въздуха мястото на разкопките в Деир ел Шакир приличаше повече на научнофантастична лунна база, отколкото на археологическа експедиция. Две дузини огромни палатки от високотехнологична синтетична материя бяха разпръснати върху платата над тясна долина от пясъчници, която бележеше древното корито на отдавна пресъхнала река. Палатките, всяка по дванайсет метра в диаметър, бяха свързани с тунели от същия материал. Имаше още няколко ромбовидни палатки със сводести куполи, които служеха за жилищни помещения, офиси и дори гаражи и ремонтни работилници за автомобилния парк от рейндж ровъри и хамъри. Куполите и тунелите имаха една цел: да защитават обитателите — хора и машини — от постоянните ветрове и ерозиращия, задушаващ прах и пясък. Двете най-големи конструкции, закрепени здраво с помощта на стоманени въжета и фиксирани с планки в забити в земята бетонни колони, бяха двата хангара, приютили транспортния хеликоптер на Адамсън и полския „PZL Вилга“ с един двигател, който Хилтс щеше да използва за въздушните снимки. На тази машина й стигаше едва трийсетметрова писта, за да излети, и това я превръщаше в единственото средство за въздушен транспорт, способно да излита и каца от разкопките. Между двата хангара беше разположена преносимата площадка за хеликоптери, която предпазваше машините от летящи отломки от неравната камениста земя.
Хилтс приземи голямата машина, без да трепне, после изключи двигателя. Веднага щом роторите намалиха оборотите си, четирима мъже в бели униформи като на стюарди от круиз, без да изчакат пътниците да слязат, избутаха хеликоптера в големия хангар и пуснаха покривалата с велкро 23 23 Търговско название на самозалепваща се лента. Седалището на компанията „Велкро“ е в Манчестър, САЩ. — Б.ред.
върху вратите. Подобно на площадката отвън, подът на хангара беше покрит със здрава подложка, която служеше за изолация. Вратата на пътническата кабина се плъзна и Фин и останалите слязоха. Ахмед и мъжете, които вкараха хеликоптера, започнаха да разтоварват.
— Е, госпожице Райън, какво мислите? — попита Адамсън с горда усмивка.
Фин не знаеше какво да каже, нито защо беше обект на вниманието на шефа на експедицията.
— Впечатляващо — отговори.
— Скъпо — додаде Хилтс.
— Много — потвърди Адамсън и кимна. — Седем милиона долара по последни изчисления.
— Не съм сигурен дали коптите биха одобрили — рече Хилтс. — Ако не ме лъже паметта, те са давали обет за бедност.
— Съвсем вярно — намеси се Лавал. — От друга страна, повечето копти като населяващите Деир ел Шакир, са бягали заради дългове.
— Хората винаги са бягали в пустинята с надеждата да изчезнат — засмя се Адамсън. — Затова е създаден Френският легион.
Прекосиха хангара и влязоха в един от свързващите тунели. Нестихващият вятър отвън шепнеше срещу тежкия найлон, като къдреше леко плата и предизвикваше едва доловимо плющене.
— Алмаси — изрече Фин. Това беше почти единственото нещо, което знаеше за тази част на света.
— Моля? — обърна се внезапно Адамсън и впи поглед в нея. Кръвта се бе отдръпнала от лицето му.
За първи път Фин разбра какво означава изразът „бял като платно“.
— Алмаси — повтори тя. — Унгарският граф от „Английският пациент“.
— „Английският пациент“ е роман — рязко рече Адамсън.
— Също така и много хубав филм — вметна Хилтс. — Уилям Дефо беше невероятен. Не толкова добър, колкото в „Спайдърмен“, но все пак страхотен.
Адамсън го изгледа намръщено.
— Персонажът на Алмаси наистина е съществувал някога, нали? — настоя Фин, изненадана от реакцията на Адамсън и със събудено любопитство.
Лавал поклати глава и дари Фин с лека покровителствена усмивка. Малко момиченце, погладено по главата.
— Ласло Алмаси изобщо не е бил граф. Баща му е бил високопоставен правителствен служител в Будапеща. Fonctionaire 24 24 Fonctionaire (фр.) — чиновник. — Б.пр.
, нищо повече. Както всички германци са хер доктор и хер професор. Избягал в пустинята, защото имал афера със съпруга на политик. Платили му да остане там. Бил е дилетант, госпожице Райън, нищо повече.
— Мислех, че е бил шпионин по време на Втората световна война — включи се с равен тон Хилтс. — Използвал знанията си за пустинята, за да превежда шпиони от Мароко до Кайро, ако не греша.
— Има много истории за Ласло Алмаси — усмихна се едва забележимо Лавал — и повечето от тях са точно това, истории.
— И нито една от тях няма общо с коптските манастири по принцип или Деир ел Шакир в частност — заключи Адамсън. Той разпери ръка в царствен жест. — Елате.
Читать дальше