Ридли Пиърсън - Жътварят на сърца

— А защо не направим формалното искане, след като вече сме получили неофициално справката? — попита Шосвиц.

Такава тактика се прилагаше често. Свързваш се с кредитна агенция или телефонна компания, или пък с Бюрото за имигранти и искаш да ти направят справка. Ако открият нещо полезно, казват ти да подадеш официална молба, но ти знаеш предварително това, което ти трябва. Така си спестяваш големите формалности, които трябва да преодолееш, без да си сигурен, че си струват усилията. Най-после Шосвиц разбра каква роля му е отредена.

— Искате аз да се обадя, нали?

За Болд това беше нещо като фойерверк.

— Ти единствен имаш нужните връзки в Бюрото за имигранти. Аз нямам, Ла Моя също, но ти ги имаш. Знам, че не ти е приятно, Фил, но трябва да ни помогнеш. — Болд беше благодарен на Дафи. Тази тактика беше изцяло нейна заслуга.

— Можеше да ми го кажеш направо — отвърна Шосвиц.

Болд го погледна изпитателно.

Лейтенантът се замисли.

— Не — каза той. — Мисля, че нямаше да се съглася.

Майлс започна да мрънка и да удря Болд с юмручета по гърдите.

— Ла Моя работи по съставянето на списъка. Това са всичко на всичко три клиники: „Нежна грижа“, Главният център и „Изглед към езерото“. Ако имаме късмет, списъкът ще бъде готов до сутринта.

Четвъртък

9 февруари, 7 часа сутринта

Тази нощ Дафи спа едва три часа. Оставаше й само един ден да намери Шарън. В седем сутринта тя се втурна в кабинета на Болд и обяви:

— Пропуснали сме нещо.

Той не беше сменял дрехите си от предишния ден. Погледна я със зачервени от безсъние очи и каза:

— Не се и съмнявам.

— Знам как да открием кой е жътваря.

Любопитството му се изостри. Наблюдаваше я как мина покрай него и се отправя към една от големите купчини с папки.

— Сетихте ли се да вземете данните от шофьорските книжки на тримата ветеринарни лекари от клиниката „Нежна грижа“?

— Виж в другата купчина — посочи й той. — Но няма полза. Шосвиц също е на мнение, че усилията ни ще отидат напразно, защото, ако започнем да ги разпитваме, ще дадем възможност на жътваря да прекрати дейността си и да унищожи доказателствата. Въпреки че се справихме успешно с компютъра на Мейбек, вече си мисля, че сме твърде закъснели.

— Нямам предвид да разговаряме с тях! — Тя порови в купчината книжа и извади три листа. — Той може да ни каже кой е, без изобщо да го разпитваме. Дикси установи, че жътварят е левак, не помниш ли? Ние просто не мислим.

— Но как…?

— Подписът му, глупчо.

Тя постави първия лист пред него. Беше лошокачествено копие от разрешително за правоуправление. На него бяха изписани трите имена, адреса, височината, теглото, цвета на очите и цифрите на есграона.

— Този е десняк — обяви тя. — Виждаш ли наклона на буквите и как точката върху i-то е сложена малко по-надясно?

Тя постави следващия лист пред Болд. Беше се навела съвсем близко до него. Той усещаше миризмата на шампоан, който лъхаше от косата й.

— Още един десняк — каза тя. — Този е човекът, който е запазил името „Нежна грижа“.

— Да, но аз не виждам как…

Тя го прекъсна.

— Това е от моята компетентност, Лу, а не от твоята. — Сложи последния лист пред него. — Левак! Погледни наклона на буквите „л“ и „д“. Това е той!

Болд прочете името в разрешителното.

— Елдън Тег? Сигурна ли си в цялата тази работа?

— Нареди да го следят — инструктира го тя, поемайки нещата в свои ръце. — А аз ще се опитам да разбера, кой, по дяволите, е този копелдак?

В осем и четиридесет и пет Дафи отново влезе в кабинета на Болд и седна на стола срещу него.

— Елдън Тег е канадец по рождение. Сега е американски гражданин. Познай от кой град е? — Когато той не й отговори, тя каза: — От Ванкувър. — После замълча, оставяйки името на града да виси във въздуха като бомба, която можеше да избухне всеки момент.

— Откъде успя да узнаеш тези неща? — попита скептично Болд.

Тя му показа няколко копия от факсове. Сърцето й биеше силно.

— Получих ето това! — Усети нетърпението на Болд. — Той е дипломиран ветеринарен лекар. Получих биографията му от Асоциацията на лекарите ветеринари в Сиатъл. На втора страница има нещо интересно. Преди да го приемат във факултета по ветеринарна медицина в университета „Вашингтон“, е учил в медицинския институт във Ванкувър.

— Хуманитарна медицина? — Очите на Болд се разшириха като палачинки.

— Да. Не се е дипломирал, което само по себе си не е необикновено. Медицината е трудна специалност и много студенти отпадат. Дошъл тук, в Сиатъл, и завършил ветеринарна медицина, което също е нормално. Това съвпада дяволски добре с изработения предполагаем психологически портрет на жътваря. Страница трета: тук е посочено името на неговия наставник — д-р Стенли Милингфорд. Живее в околностите на Ванкувър. Обадих му се по телефона. Интересното, което научих за Елдън Тег, е, че е бил най-добрият студент в класа му. Не е напуснал института по свое желание, накарали са го. Д-р Милингфорд не искаше да ми каже каква е причината. Всъщност докторът е ревностен защитник на Елдън Тег, или по-скоро беше, докато не му казах от какъв характер е разследването ни. Ще се опиташ ли да отгатнеш каква специалност е изучавал в института?