Ридли Пиърсън - Жътварят на сърца

Когато се извършва сърдечна операция и изобщо, когато трябва да се навлезе в гръдния кош, гръдната кост се разрязва с така наречения електрически трион. Това е един много полезен инструмент. Разрязването се прави ръчно и е деликатна работа. През цялото време, докато трионът работи, трябва да се поддържа равномерен натиск нагоре по дължината на гръдната кост. — Той показа с ръце как се прави. — Докато ме нямало, Тег допуснал грешка с триона. Засегнал лявата камера на сърцето и убил пациента. Естествено, беше му казано да напусне и по най-категоричен начин му дадоха да разбере, че няма да бъде приет в никое медицинско учебно заведение. Ако направеше опит да влезе другаде, случаят щеше да стане обществено достояние. Отиде да учи ветеринарна медицина. Собственоръчно написах препоръката за него.

— Осъден ли беше за това убийство?

— Това е медицина, госпожице Матюс. Не беше убийство. Беше грешка, а грешки се допускат.

— Значи не е имало съдебно разследване?

— Имаше. Това беше една от причините да го изключат. Институтът трябваше да вземе незабавно мерки, за да запази реномето си. Точно поради това той нямаше право да продължи да следва медицина.

Дафи нахвърля някои бележки, докато всичко беше още в главата й. После го погледна и попита:

— Помните ли името на пациента? На този, който е бил убит?

— Инцидент като този не се забравя. Казваше се Томас Кент.

Тя записа името в бележника си и го подчерта — Томас Кент.

3 часа следобед

Когато Дафи слезе от стълбичката на самолета на сиатълското международно летище, видя Болд и един полицай от охраната. Очакваха я с нетърпение. Бяха застанали встрани, за да не пречат на пътниците. Болд взе дипломатическото й куфарче. Вървяха бързо. Отведе я към чакащия ги минибус, от тези, които сновяха между самолетите и аерогарата. Въздухът беше зареден с напрежение. Времето на Шарън изтичаше.

— Мейбек е в стаята за разпити. Шосвиц иска и ти да участваш. — Изпревари въпроса й и каза: — Окръжната полиция го е арестувала по време на борба с кучета, без да знае, че го следим. Тя стана една… Вдигна се голяма тупурдия.

Качиха се в минибуса и той потегли още преди да успеят да седнат.

— Нали ти е ясно, че нямаме никакво време? — попита тя.

— За по-бързо ще вземем самолет амфибия до езерото Юниън. На шосе номер И-5 се е обърнал камион с ремарке, натоварен с химикали. Движението е отклонено по шосе номер 99. Има задръстване. Закъсняваме най-малко с час. Не ме гледай така, това е идея на Фил.

— Лейтенантът харчи пари? — възкликна тя, опитвайки се да надвика клаксона на минибуса, предназначен за някакви пешеходци.

— Носи се слух, че едно от църковните настоятелства оказва натиск върху кмета за издирването на Шарън. Каквото и да стане, ясно е, че тази работа повече не може да се запази в тайна от обществеността. Окръжното радио е съобщило за намерените кости на брега на река Толт. Опитват се да правят сравнение със случая при Зелената река. Ние настояваме останалата част от разследването да се пази в тайна, но Фил изведнъж се разбърза.

— Крайно време беше.

— Да, така е — съгласи се Болд.

Колата спря при вход А-7, където ги чакаше пилотът на наетия хидроплан. Дафи даде ключовете от колата си на полицая от охраната на летището, който щеше да я върне в Управлението. Болд и пилотът се ръкуваха. Тримата се спуснаха по стълбището и излязоха навън, където самолетът ги очакваше с включени двигатели. Отдолу амфибията имаше комбинация от колела и къси понтони. Изглеждаше съвсем малък в сравнение с огромните реактивни лайнери.

Когато седем минути по-късно кацнаха направо върху езерото Юниън, Дафи затвори очи от ужас. От пристана се качиха в патрулна полицейска кола. Седнаха отзад в клетката за арестантите. Отвътре вратите нямаха дръжки.

— За седем години никога не съм се возила отзад — каза тя.

В самолета беше прекалено шумно, за да разговарят. Болд й разказа припряно какво се беше случило.

— От компютрите на имигрантската служба излязоха десетки имена. Не можахме да разберем колко са хората, които пътуват всеки ден между двата града. Списъкът е прекалено дълъг и ще бъде ужасно труден за обработка. На всичко отгоре не можахме да получим списък с имената на работещите във ветеринарните клиники, а точно него искахме първо да дадем на имигрантската служба.

— Крачка напред, две назад.

— Това си е полицейският танц — въздъхна Болд.

Колата рязко спря. Бяха пред сградата на Управлението за обществена безопасност. Шофьорът им отвори вратата. Болд още носеше куфарчето й в ръка. От бързането тя се чувстваше уморена и физически. Беше се запъхтяла. Сърцето й биеше силно.