Ридли Пиърсън - Жътварят на сърца

— Нали ти беше разрешено да се обадиш по телефона. Не се опитвай да ме будалкаш, приятелче. Пак ти повтарям: за теб ние сме най-добрата възможност.

Мейбек се обърна към Дафи:

— Не ми приличаш много на ченге.

— А ти май не си от най-умните, г-н Мейбек — отвърна му тя. — Дано да греша. Имаме доказателства какво си правил в „Блъдлайнс“ и какви са били отношенията ти с Кони Чъ. Можем да докажем, че имаш пръст и в онази работа с данните в компютъра. Двадесет и седем жътви. Знаеш ли, че три от жертвите са мъртви? Смели добре това с хубавите си зъбки.

— Няма да говоря повече — каза внезапно той. Личеше, че започва да губи търпение. Беше добър признак. Маската на безразличие, която си беше надянал се пропукваше.

— Ако не говориш, с теб е свършено — стресна го още повече тя.

Болд пак му напомни:

— Дойдат ли адвокатите, нещата вече не са в наши ръце, ясно ли ти е? Да си чул някога адвокат да е търсил просто решение?

— Ако се правиш на глупак, значи си такъв — каза Дафи.

— По-добре говори пред нас — подкани го Болд. — Разкажи ни за Тег. Дай ни Тег и може би ще се отървеш от тази работа.

Мейбек гледаше ту към единия, ту към другия. Това беше най-добрият знак до момента. В очите му се четеше нерешителност, а това говореше, че е уязвим, и Дафи трябваше да смени тактиката.

— Значи си готов ти да отговаряш за престъпленията на Тег, така ли? — Тя се обърна към Болд: — Не знам… може би ще трябва да изчакаме адвоката му, защото, както я кара, сигурно ще има нужда от него.

— Разговорът не се записва на магнетофон — поясни му Болд. — Нали виждаш?

— Той няма толкова ум в главата да схване това. Нали ти казах, че е тъпо лайно. Знам ги такива, Лу. Отпиши го.

— Вие разчитате на мен? — попита недоверчиво Мейбек.

— Разчитаме, е силно казано — поправи го тя. — Сержант Болд е от отдел „Убийства“, изглежда, че още не си го разбрал. Да не би да си мислиш, че е дошъл тук да си говори с теб за кучешки борби? А бе на теб кога ще ти дойде умът в главата?

— Разкажи ни за „Блъдлайнс“. Ти си намирал донори на Тег. Предлагал си им пари срещу техните бъбреци и те са се съгласявали. Предавал си ги на Тег. Нали е така? Защото, ако е така, трябва да се замислиш, Дони. Нали нямаш нищо против да те наричам Дони? Трябва да знаеш, че от това има отърване. Дори адвокат с една година практика ще те измъкне от това, разбираш ли? Обаче за отвличане, за пренасяне на крадени предмети от един щат в друг попадаш под ударите на федералните закони. Ще си имаш работа с ФБР. Раираният костюм не ти мърда. Знаеш в какво се забъркваш. А струва ли си? По-добре да говориш пред мен, Дони. Поразмърдай си мозъка. Хайде, говори!

— Не и този — каза Дафи. — Много е тъп. Я му виж зъбите! Това не ти ли говори нещо? В главата си има лайна вместо мозък. Следващото нещо, което ще чуе, е удар на желязо в желязо. Дран! За него вратата на затвора ще се затвори за много, много дълго време.

— Да ти го начукам — каза той.

— Няма да можеш, особено пък от голямата къща, колкото и да ти се иска. На теб ще ти го начукат с тая голяма уста и никак няма да ти хареса.

Това вече му дойде прекалено. Болд се беше изчервил. Мейбек отвори уста и показа зъбите си.

— Обзалагам се, че ти харесват — каза той.

Тя му удари една плесница по бузата. Мейбек се усмихна.

— Не забравяй, задник такъв, че това е неофициален разпит — викна ядосано Дафи.

Усмивката изчезна от лицето му.

Болд каза:

— Според закона престъпленията на Тег са и твои престъпления. Важно е да си наясно по този въпрос. Да виждаш някъде магнетофон, Дони? Този разговор е неофициален. Даваме ти възможност да се откажеш от показанията си. Това е шанс за теб. В момента ни е нужно само малко сътрудничество от твоя страна.

— Не ни трябваш ти, а Тег — обясни тя.

Мейбек процеди през гнилите си зъби:

— Оттук усещам как смърдиш.

Дафи с усилие се овладя.

— Тег те използва. Той използва всеки, знаеш това. — Тя опита друга тактика: — Колко ти плаща? Колко ти е казал, че струва един бъбрек? Знаеш ли колко плащат за бъбреци в Аржентина, Египет и Индия? Между пет и петнадесет хиляди! — Тя видя, че това направо го съкруши и заложи на алчността му. — Колко получаваше ти от тези суми? А какво ще му дадеш срещу това? Остатъкът от живота си? Защото, както изглежда, така ще се развият нещата.

— Какво, според теб, предвижда законът за операция, без да имаш разрешение? Тег знае много добре какво предвижда. Ние дори не сме сигурни дали можем да го подведем под съдебна отговорност. Защо мислиш, че кара теб и такива като теб да вършат мръсната работа? Кой мислиш, че ще загази сега, когато разкрихме работата? Той ли? Няма начин. Защо мислиш, че разговаряме първо с теб? Ами защото обвиненията срещу теб са по-сериозни.