Ридли Пиърсън - Жътварят на сърца

Шосвиц ги посрещна още на партера. Такова отношение от негова страна беше симптоматично. В асансьора явно не искаше да има други хора. Когато влязоха в него, той се обърна към Болд:

— Е?

— Тя би могла да ти разкаже повече подробности.

— Какво ще ни кажеш за Тег? — попита я лейтенантът. — Искам всичко, каквото знаеш — включително предположения, заключения. Имам среща с капитана след… — той погледна часовника си, и натисна стопа, за да не могат вратите да се отварят, — след десет минути. Разказвай!

— Тег е параноик. Бяга от миналото си и иска да се докаже. Смята се за по-умен от другите, но всички са против него. Външно може да е напълно нормален: добър лекар, добър съпруг, добър баща. Но вътре в себе си е параноик. Гледа на всички от високо, понася ги, но само толкова. Винаги е готов да хвърли вината върху другите и има обяснение за всяко нещо. Винаги той е правият, безпогрешният. С течение на времето си е намерил извинение за това, че е убил един човек на име Томас Кент — убил го е по време на операция, но дълбоко в себе си е наясно, че това е лъжа, че лъже себе си, и това не му дава покой.

— Мислиш ли, че е опасен? — попита Болд. — Имам предвид за хората ми?

— Дали има склонност към насилие? Съмнявам се, но човек трябва да внимава с него. Той е висша класа и е умен. Има манталитет на учен, което означава, че е логичен и разумен. В мислите си винаги е няколко хода напред — както в работата си като хирург, така и в живота. Има склонност към маниакалност. Почти няма хобита, отдаден е изцяло на работата си. Обича да командва. Милингфорд каза, че медицинските сестри се бояли от него, а това съвпада с мнението ми, че и сега служителите му се отнасят със страхопочитание. Вероятно е човек с изключителен ум и силна воля. От гледна точка на психологията тъкмо в силата му се крие и неговата слабост. Това може да ни е от полза.

Лейтенантът кимна с глава и се обърна към Болд.

— Добре, някакви въпроси?

— Нямам въпроси.

Тя сграбчи Шосвиц за ръката. Не биваше да го прави.

— Времето изтича, лейтенант. Трябва да го заловим, и то бързо.

Шосвиц издърпа ръката си и натисна стопа. Вратите на асансьора се отвориха. Изведнъж срещу тях засвяткаха десетки фотоапарати. Въпросите заваляха от всички страни. Шосвиц и Болд застанаха от двете страни на Дафи и започнаха да си пробиват път през тълпата от репортери.

— Без коментар — отвръщаше Шосвиц с нетърпящ възражение глас.

Стигнаха до отдел „Убийства“, следвани по петите от представителите на средствата за информация. Шосвиц нареди на първия срещнат униформен полицай:

— Не ги пускайте да излизат от стаята на пресслужбата. Нямат работа тук! — Обърна се към Болд: — Ще ви оставя. — После каза на Дафи: — Сега трябва да покажеш на какво си способна, Матюс. Трябва да пречупиш този човек. Да го накараш да ни поднесе Тег на тепсия. Ти сама го каза: на приятелката ти Шарън не й остава много време.

Искаше да го удари за тези думи. Какво беше чакал през цялата седмица?

— Не му обръщай внимание — успокои я Болд, когато Шосвиц се отдалечи достатъчно, за да не ги чуе.

— Не мисля за него — отговори тя.

Влязоха в стая А на отдел „Разпити“ и застанаха пред стъклената стена, през нея можеше да се вижда само от едната й страна.

— Мисля си какво да правя с този.

От другата страна на стъклената стена седеше Доналд Монро Мейбек.

Болд никога не беше виждал такива зъби. С Дафи наблюдаваха Мейбек през стъклото. Болд каза:

— Той знае само, че е задържан за залагания на борба с питбули. Но другите арестувани бяха освободени веднага под парична гаранция и сега се чуди защо още го държим. Има сиво-кафяви зъби на помияр.

Въпреки надписа „Пушенето забранено“ пушеше цигара без филтър. Задържаше дима толкова дълго в дробовете си, че когато го издишваше, от устата му излизаше само тънка сива струйка.

— Можем да му предявим и други обвинения, но освен за борбата с кучетата за никое от тях няма достатъчно основания и не е много редно. Портативният компютър му беше отнет — цяла тайфа ченгета бяхме свидетели как му го откраднаха. Той или адвокатът му могат да използват това обстоятелство в своя полза. Дори и при наличието на ключовата дума би могъл да твърди, че информацията е вкарана в компютъра, когато не е бил у него. Тези неща трудно се доказват. Сигурен съм, че Проктър няма да се хване на въдицата. Обзалагам се, че тъкмо той е убил Кони Чъ, но все още не можем да го докажем. От лабораторията изследваха спермата в онзи презерватив. Можем да изразим съмнения относно потентността му, да го унижим, да го накараме да опровергава лабораторните изследвания. Но това не е доказателство. Просто съвпадение. Спермата може да е от него, а може и да не е. Искам да го изтощим и да го накараме да си признае всичко — че е убил Кони Чъ и че е съучастник на Тег. Да го разнищим.