Ридли Пиърсън - Жътварят на сърца

— Онези цифри в компютъра отговарят на номерата на полетите на международната авиокомпания „Норт Уест еърлайнс“, която действа от Ванкувър, Британска Канада. Има над десетина полета, но само до две страни — Бразилия и Аржентина. И двете са известни като пазар на бъбреци за трансплантиране. Фактът, че всички пътувания се извършват с два еднакви полета, показва…

— Че има куриер — довърши мисълта му лейтенантът. — Стюардеса или пилот. Някой пренася собственоръчно органите.

Шосвиц загуби интерес към бейзбола.

Болд почувства, че е близо.

— Точно така. Те следят полетите и правят предварителни уговорки за изпращането, защото при бизнеса с органи времето е съществен фактор.

— Ако открием този куриер, той ще бъде нашият свидетел. Тогава ще разнищим цялата история.

Болд направо чу как щракна вратата на капана. Шосвиц вече си представяше заглавията по първите страници на вестниците.

— Поднесли сме запалената клечка, но още не сме разпалили пурата — каза сержантът.

Шосвиц се замисли.

— Възможно е куриерите да са двама. Единият да пренася органите оттук до Ванкувър и да ги предава на втори куриер, който има грижата за тях по време на международния полет. Този, вторият, от международните полети, може би изобщо не знае кой е жътварят.

— Да, жътваря остава в сянка — съгласи се Болд. — По-важното е, че те предават органа на някого, който има право да пренася такива неща. Екипажите на самолетите непрекъснато пренасят законно органи по линия на официалната система. Пасажери нямат право да носят такива неща.

— А това означава, че на нас ни е необходим другият куриер — този, който пътува между Сиатъл и Ванкувър. Не може да няма куриер. Ако изпращат органите като пратка, ще оставят следи.

— Съгласен съм.

Шосвиц остави бухалката и натисна няколко бутона. Екраните изгаснаха и лампите светнаха. В сравнение с „Янки Стейдиъм“ стаята беше малка като кутийка. С шлема на главата Шосвиц изглеждаше твърде нелепо.

Болд побърза да обясни:

— Трябват ни имената на всички пътници, които пътуват до Ванкувър и обратно в дните на жътвите. Имаме късмет, че тези дати са посочени в компютъра.

Шосвиц започна да схваща:

— Вече сте направили необходимите справки, нали?

— Първата ни работа беше да потърсим в списъците името на Мейбек. Повече от сигурен бях, че той е куриерът. Нали портативният компютър беше у него? Обаче ударихме на камък. Не е Мейбек. Направихме справка и с имената на тримата ветеринари и пак ударихме на камък. Следващата стъпка беше да сверим имената на всички служители и в трите клиники — бивши и настоящи, но това се оказа огромна работа. Десетина самолета и десетина полета. Направо кошмар!

— А дали изобщо може да се постигне нещо? Куриерът би могъл да пътува под различно име, какво му пречи? Ще си плати в брой. Ще носи само ръчен багаж.

— Не може да използва друго име, тук имаме късмет. Полетите до Ванкувър се приемат за международни и за да получиш билет, трябва да покажеш паспорт. Това може да ни помогне.

Шосвиц започна да разтрива лакътя си.

— Ами ако пътува с кола?

— Ще отнеме много време. За пренасянето на органи е от значение всеки час. — „Е, вече си готов“, помисли си Болд.

— Искате да проверите списъците на пътниците, за да откриете дали няма име, което се повтаря? Колко самолета летят между Сиатъл и Ванкувър? Десет? Повече? Колко полета има дневно? Петдесет? Шестдесет? Колко време ще отнеме, за да се проверят всичките? Боже господи! Една седмица? Месец? Мисля, че Ана Ферагот си е умряла за едното нищо. Изобщо не напредваме. — Шосвиц беше също толкова отчаян, колкото и Болд. Дафи го беше предвидила. Според нея точно тук беше повратният момент.

— Ами ако съкратим обхвата на справката — подхвърли Болд. За всеки случай кръстоса пръсти. Не си спомняше кога го беше правил за последен път. Майлс започна да рита.

— Защо ме гледаш така? — попита Шосвиц. Почувства, че нещо му се изплъзва. — Дай ми секунда да помисля. Дай ми тази шибана секунда.

— От Сиатъл за Ванкувър — опита се да му помогне Болд.

Шосвиц не се нуждаеше от помощ. Погледна към Болд и щракна с пръсти.

— Бюрото за имигранти. Можем да направим справката в компютрите на имиграционната служба. Те имат отделен архив. Ще търсим служител от клиниката по датата и името. Не е необходимо да се занимаваме с различните самолети. Дали ще ги затрудни? Колко време ще им отнеме?

— Ако се обадим от онази стая, ще е въпрос на няколко минути. — Болд тържествуваше. Най-после Шосвиц беше готов. После каза: — Това е въпрос, който засяга федералното правителство, секретна работа. Ако искаме справката по легален път, ще са необходими седмици, а може би и месеци.