Ридли Пиърсън - Жътварят на сърца

— О, това си ти — учуди се Шосвиц. Изглеждаше направо смешен с този шлем на главата. — Какво има, не си ли виждал подобно нещо? Японците са гении. Това тук е абсолютно реално. Онзи там е Томи Джон или поне неговата проекция. А това си е направо истинският „Янки Стейдиъм“. — Той натисна един бутон на пода.

Застанал върху маунда, питчърът замахна и хвърли топката. Тя излетя от някаква невидима дупка на екрана. Болд инстинктивно отскочи встрани, без да съзнава, че телената мрежа ще я спре, ако Шосвиц не успее да я посрещне. От удара на бейзболната тояга по топката Майлс се събуди, но за изненада на Болд не се разплака. Истински запалянко. Топката се извиси на екрана, удари се в една мрежа и тупна на пода. В същото време на екрана топката прелетя над игралното поле вляво, падна там и се изтъркаля по тревата.

— Попадението е в базата — каза гордо Шосвиц.

От невидимите високоговорители се разнесе одобрителният рев на петдесет хиляди запалянковци. На таблото в далечината бе отбелязана промяна в резултата, а играчът от базата дотича до първа база и свали ръкавицата си.

— Джаповете са невероятни, нали? Гледал ли си голф?

— Веднъж, и то на филм.

— Усещането е невероятно. Можеш да излезеш направо на полето и да отиграваш дори късо подаване. Абе, гении. Не можеш да ловиш, но когато хвърлиш топката, екранът отчита колко си бил точен. За този сезон, особено каквото е времето сега, това нещо помага за поддържане на формата.

— Може ли да го спреш за малко? — Майлс хвана Болд за устната и я дръпна.

— Майтапиш ли се? Знаеш ли колко ми вземат — плащам много повече от редовната такса. Няма начин. Трябва да продължа. Ти говори.

— Моля те!

— Казах ти, няма начин. Говори! — Той натисна бутона на пода и удари топката. — Можеш да сменяш питчърите, а също и стадионите. Но аз си харесвам стария „Янки Стейдиъм“.

— Не, благодаря — каза Болд, тълкувайки погрешно репликата като покана. Знаеше имената на не повече от двама-трима, и то безнадеждно остарели питчъри. — Костите, които изкопахме край река Толт, са идентифицирани. Жената се казва Ана Ферагот.

— Стари новини. Какво целиш? Не виждаш ли, че съм зает.

— Ла Моя току-що получи сведения за данъците, които е плащала Ана Ферагот. — Това накара Шосвиц да обърне глава. Такива сведения не се получаваха лесно. Болд продължи: — В течение на две години до момента на изчезването й тя е работила в клиниката за домашни животни „Нежна грижа“.

Шосвиц замахна с тоягата и не улучи. Топката се удари с трясък в защитната мрежа. Хвърли гневен поглед към Болд. И на него не му се искаше да се състезава с електронната машина, но не можеше да отложи работата за сутринта. На Шарън Шафър й оставаха по-малко от 48 часа. Шансовете й да оцелее намаляваха с всяка минута.

— Чел ли си заключенията за използваните хирургически конци и доклада на патолога? — попита Болд.

Майлс се наведе напред с протегната ръка към мрежата.

— И къде могат да те отведат те?

— Да ме отведат? Ами, при ветеринарите! До клиниката за домашни животни „Нежна грижа“. Хирургическите конци, използвани при жътвите, говорят за ветеринар. Това предположение се потвърждава и от използването на кетамин.

— Същите конци се използват във всяка болница в страната — била тя за животни или за хора. Абе, ти четеш ли собствените си доклади?

— Но дебелината на конците показва, че са били използвани от ветеринар, а кетаминът никога не се употребява при възрастни хора.

— Тридесет и пет милиона американци познават от телевизията действието на кетамина. Виж какво, Лу, това е добре свършена полицейска работа. Оценявам го. Мисля, че е правилно да се ориентираме към търсенето на ветеринар. Но нямаме никакви съществени доказателства. Ако искаш, разговаряй с хората от „Нежна грижа“ за Ана Ферагот. Но не предприемай нищо повече, докато не разполагаш с нещо по-съществено. С тези доказателства няма да дам разрешение за обиск! — Той замахна с тоягата и отново не улучи. — Мама му стара, пречиш ми. Свърши ли? Ако не си, говори по същество!

Трудността беше точно в това, че Болд не можеше да премине направо на въпроса.

Шосвиц натисна бутона. Топката се понесе към него. Той я удари и я изпрати към трибуните.

Болд и Майлс изчакаха някой от публиката да я върне. На трибуната вляво някакво момче сновеше между редовете. Очевидно беше продавач на кренвирши или на пуканки. Болд изведнъж почувства, че е гладен. Не си спомняше кога за последен път е ял нещо свястно. Не беше виждал и Лиз будна след срещата им в „Големия майтап“, въпреки че тя му беше оставила на масата в кухнята официално писмо. С него го уведомяваше за срещата си с данъчните власти — среща, на която той не можа да отиде. За неизплатени данъци и глоби сега трябваше да се изръсят седемстотин и тридесет долара. При сегашното им финансово положение това беше равносилно на милион. Налагаше се спешно да говори с касиера на профсъюза.