Ридли Пиърсън - Жътварят на сърца

Устата й беше пресъхнала. Чувстваше, че всичко в нея трепери. Превъзмогна страха. Противопостави желанието си да избяга на болката.

Протегна ръка и отново хвана решетката. Сигналът й прозвуча като музика. Почувства се замаяна. Започна да се бори с желанието да я пусне.

— Не-е-е! — викаше беззвучно тя поради намордника. — Не-е-е! — Стисна още по-здраво решетката.

Феликс продължаваше да я гледа благоговейно с бялото на очите си. Той беше нейната публика. Тя го респектираше. Седна на задните си крака и вдигна въпросително муцуна нагоре.

Тогава тя осъзна, че може да вижда! Беше успяла да запази зрението си при шока. Електрическият ток вече нямаше да я заслепява. Това беше малка победа, но за Шарън беше огромна.

Окуражена, тя се вкопчваше отново и отново в решетката. При всяко хващане в нашийника й се чуваше предупредителният звън преди електрическото изпразване.

„Постепенно, казваше си тя, постепенно.“

Дафи наблюдаваше как Болд се опитва да включи машината за кафе. В кабинета влезе Ла Моя, избута Болд настрана, натисна бързо два пъти бутона за включване и изключване, потупа машината отстрани и обяви:

— Няма проблеми!

Лампичката на машината светна.

Ла Моя си купи кока-кола и тримата насядаха около масата на Болд.

— Да има нещо от Уотсън? — попита той Ла Моя. — Успяха ли да се доберат до информацията в компютъра?

— На път са. Това, което имам да ти кажа, е свързано с Мейбек.

— Повече ме интересуват данните.

— Знам — каза Ла Моя.

— Всички се интересуваме от тях — добави Дафи.

— Продължавай — нареди му Болд, като се опитваше да прикрие нетърпението си.

— Доналд Монро Мейбек не е извършвал престъпления, няма данни да е бил арестуван и има само две дребни нарушения при паркиране. Колкото се отнася до нас, той е чист.

— Я го виж ти! — изсумтя Болд. Отвори една папка, колкото да има какво да държи в ръцете си. Надяваше се, направо се беше молил в досието на този човек да открият нещо повече. Това, което Ла Моя можеше да му каже от тук нататък, вече щеше да бъде твърде незначително.

Ла Моя продължи:

— Собственик е на син микробус Форд — модел 1981 година. Това е всичко, което имаме като официални данни за него. Но аз се обадих на едно приятелче, което може да проучи неговото финансово положение. Без въпроси, ако обичаш — каза той на Дафи. — Дадох му номера на кредитната карта за бензин. Ще се опита да разузнае нещо повече. Не обещава нищо. — Отпи от кутията с кола. — Чухте ли за портативния компютър?

Болд поклати глава. Ла Моя беше от хората, които първи научаваха всичко по-важно, и се гордееше с това.

ТОЙ продължи:

— Джей Си, който е заедно с Бъч в първия проследяващ екип, току-що се обади и каза, че Мейбек вече е скрил дълбоко компютъра. Направил е снимка, как го хвърля в езерото Юниън. Мисля, че бихме могли да го извадим, за да не се развали.

— Ами да — каза Болд, като се опитваше да гледа на нещата от положителната им страна, колкото и малка да беше победата им. — Ако изобщо се стигне до процес, това, че е хвърлил в езерото абсолютно годен компютър, може да натежи в полза на доводите, че данните в него имат изобличаващ характер. Вероятно е изтрил информацията, но продължава да смята компютъра за разобличаващо го доказателство. Сигурно е краден и взема предпазни мерки. Не е много, но все пак е нещо.

— Въпросът може да се погледне и от друг ъгъл — припомни Ла Моя. — Щом като унищожава следи, сигурно си има причини.

— Усетил е, че сме по следите му — каза Дафи.

Болд почувства още по-остро, че трябва да бърза. Ядът отново го стисна за гърлото. Стомахът му пак се обади. Все едно че го чуваше да казва: „Ето че пак се срещнахме“. Ако Мейбек и жътварят са узнали за разследването, портативният компютър е единственото доказателство, което би трябвало да унищожат. Сега трябваше да бързат. Всеки ден, дори всеки час даваха на жътваря възможност да прикрие дейността си.

Отново прегледа списъка с предстоящите задачи. Обърна се към Дафи, която все още не можеше да се нарадва на успеха, който бяха постигнали преди час в заложния магазин.

— Имаме ли сведения, какъв е броят на ветеринарните лекари в окръг Кинг? — Беше поискал тя да направи справката предишната вечер, преди да отиде на мястото, където откриха гроба. Като че ли оттогава беше изминала цяла седмица.

— Нямаме официалните данни, но разполагаме със сведения какъв е техният минимален брой. — Тя се поколеба.