На Болд му беше познато това нейно изражение. Стана му ясно, че не гори от желание да му отговори.
— Триста и седемдесет — каза Дафи.
При споменаването на цифрата Болд се почувства така, като че ли го беше блъснал камион.
— Майтапиш се, нали?
— Това е само броят на ветеринарните лекари, които са дали обяви в „Жълтите страници“ за американския Запад. По всяка вероятност има още стотина, които са предпочели да не си правят подобна реклама.
— Не може да са чак толкова много. Трябва да свиете бройката, и то колкото се може по-скоро — нареди Болд.
За такъв голям списък щяха да са необходими най-малко двадесет души, които да се занимават с тази работа над шест месеца.
— Някои от обявите са на клиники, а в една клиника може да има десет и повече ветеринари. Ще ни трябва цяла армия, ако трябва да ги проверим всичките — стигна Дафи до същото заключение.
Болд се мъчеше да гледа по-оптимистично на нещата. При налегналата го умора това никак не беше лесно.
— Ще се опитам да накарам Шосвиц да поиска сформирането на група със специално предназначение. Постарайте се да ограничите списъка само до тези, които са хирурзи. Може да го съкратите още повече, ако се спирате само на специалистите по вътрешна хирургия. Дали има между тях хирурзи, занимаващи се с трансплантации? Не знам. Проверете и това. Трябва да съкратим този списък поне наполовина.
— Доколкото разбирам, ще трябва да се занимавам с това в свободното си време, нали? — попита тя с нескрит сарказъм. Не само той проявяваше признаци на умора.
— Виж какво, знам, че е трудно…
— Направо е невъзможно — намеси се Ла Моя в подкрепа на Дафи. — Не ти прехвърлям топката, сержант, но за такава работа ще е необходим по-голям екип. Давам дежурства в управлението и участвам в оперативна работа. Въпросът не е само в това, че лейтенантът направо ще се надриска, когато види колко извънредни часове съм навъртял, вече съм се превърнал в един движещ се зомби. При такава преумора човек започва да прави грешки. Дори и такъв като мен. Можем да подценим нещо важно, без изобщо да се усетим.
— Какво предлагаш? — попита Болд. Беше прекарал цялата нощ с Дикси, докато изравяха скелета. Вече му бе трудно да мисли логично.
— Ти сам каза, че създаването на специална група ще улесни работата. Можем да вземем хора от окръжната полиция, момчетата от ФБР също могат да помогнат. Необходими са ни повече мъже — каза Ла Моя.
— А също и жени — добави Дафи.
— Казах, че ще опитам — отвърна рязко Болд. После се извини: — Съжалявам.
Ла Моя изпи наведнъж половината от колата. Дафи записа нещо в бележника си.
— Ще направя всичко възможно да съкратя списъка на ветеринарите. Може би Мария ще ми помогне.
— Аз отговарям за наблюдението на Мейбек, но Джей Си се справя много добре. Ще прекарам доста време в управлението, така че мога да ти помогна — предложи услугите си Ла Моя.
Точно в такива трудни моменти, когато хората се обединяваха, Болд отново си припомняше какво значи да работиш в екип. Тъкмо затова тази работа му липсваше. Вчера все още се питаше защо се бе върнал, а сега — защо изобщо беше напуснал. Господи, колко е уморен!
Отново прегледа списъка пред себе си и се обърна към Ла Моя:
— Има още нещо.
— Винаги има.
— Сега, когато вече намерихме скелета, искам да се направи следната проверка. Вярно е, че всеки, който има кола, може да стигне до района на река Толт. Но искам да се провери в окръжните архиви има ли някакви собственици на земи, или хора, взели под аренда горски участъци, изобщо всичко, което може да ни дойде наум. След това ще съпоставим данните със списъка на хирурзите, който получихме от Медицинската асоциация, и със списък на ветеринарите, който ще съставите. — Обърна се към Дафи. — Понякога хората заравят трупове на милиони километри от домовете си, но нерядко — и в собствения си двор. Нека да проверим.
— Аз ще се заема — каза Ла Моя и си записа, като се мъчеше да прикрие скептицизма си.
— Знам, че вероятността за успех е малка, а ще падне много работа — призна Болд. Беше му известно, че Ла Моя не обича да се рови из книжа и предпочита оперативната работа на улицата. — Обаче тези кости са свързани с нашия случай. Дикси го доказа с белезите от инструмента, с който е работено. Не можем да отминем тази работа просто така — опита се той да ги насърчи.
— Ако получим статут на група със специално предназначение, може да ни отпуснат хеликоптер и работата ще се ускори.
Читать дальше