Ридли Пиърсън - Жътварят на сърца

Дафи предложи:

— Управлението за геоложки проучвания разполага с карти на района от сателит. На тях могат да се видят обекти, за които после ще направим справка в окръжните архиви. Нашите приятели от въоръжените сили ще ни помогнат при разчитането на картите.

— Ще им се обадя — каза Болд и си записа в бележника. — Нещо друго?

Влезе Уотсън и седна до Дафи. Стъклата на очилата му бяха запотени. Личеше си, че трябва да смени ножчетата на електрическата си самобръсначка — брадата му приличаше на стърнище. Избърса очилата си и каза:

— Няма да ви досаждам с подробности.

— Много добре — отвърна му заплашително Ла Моя.

Уотсън беше изнервен. Неговото царство бяха жиците и тръбите за катодни лъчи. Не му се случваше често да участва в такива съвещания.

Дафи го окуражи:

— Не обръщай внимание на Джон. Има проблеми с тестостерона.

— За всяка болка има лек — отвърна й Ла Моя, като я гледаше предизвикателно.

— Няма да ти се случи дори и в най-фантастичните ти сънища — контрира го Дафи. Устоя твърдо на погледа му.

— Името ви беше Уотсън, нали? — каза Болд. Когато хората са подложени извънредно дълго на стрес, намират странни начини за самоизява.

— Знаете ли, това не е истинското ми име — оплака се той.

— Ами щом се казваш Кларънс, трябва да си благодарен, че ти викат Уотсън — посъветва го Ла Моя.

— Какво има в компютъра? — запита Болд. — Изкарахте ли копие от съдържанието?

Човекът му подаде лист хартия. Съдържанието представляваше нещо като решетка от редове и колонки. Имаше седем колонки. Ако трябваше да бъдат озаглавени, а те не бяха, според Болд можеше да започват така: ДАТА, ИМЕ, НОМЕР НА ФАЙЛА, АДРЕС, ДОМАШЕН ТЕЛЕФОН, КРЪВНА ГРУПА. Редовете се състояха от имената на донорите, подредени по азбучен ред.

— Изпратихме го на „Блъдлайнс“ за сравнение веднага щом излезе на екрана. Според тях разликата с техните списъци е в това, че в нашия лист има една допълнителна колона от неизяснени засега четирицифрени числа. Друга отличителна черта — колонката с датите най-вляво също е била променена така, че само малък процент от записаните имена са с дати, а би трябвало да има дати срещу всички имена… Имената на донорите са подредени по азбучен ред — продължи Уотсън. — Това, което прави впечатление, е, че ако пред името има дата, срещу него има и записани числа, в допълнителната колона. Общо са записани двадесет и осем дати.

— Двадесет и осем? — попита Болд и се наведе напред.

— Това е списъкът на донорите — обади се Дафи.

В стаята настъпи, мълчание.

Дафи го наруши:

— Името Шарън в списъка ли е?

— Двадесет и осем донори — повтори Болд, загледан в листа. — Колко от тях са мъртви? Колко са станали жертви на електрошок? — Забеляза името. — Тя е в списъка!

Дафи силно пребледня, извини се и излезе от стаята.

Болд се бореше със стомаха си.

Ла Моя допи колата си.

Уотсън си играеше нервно с очилата.

Болд изчака завръщането на Дафи. Тя не изглеждаше по-добре.

Прокара пръст по списъка и обяви на глас:

— Блументал, Чапмън, Шафър, Шърман, Уокър. Всички са записани тук.

От осъзнаването на неумолимата истина започна да му се повдига, но същевременно чувстваше, че бяха постигнали голям успех. Изключителните усилия, които бяха положили за Мейбек, бяха възнаградени.

За първи път забеляза, че датата до името на Шарън Шафър не беше отминала, оставаха цели два дни: петък, 10 февруари.

— Лу? — Толкова ли му личеше, или се дължеше на някаква нейна способност? Изглежда, че винаги можеше да отгатне мислите му.

След по-малко от 48 часа Шарън Шафър щеше да бъде изкормена. Както предположи д-р Бял Кон, сигурно щяха да й извадят жизненоважен орган. Нямаше време нито за сформиране на специална група, нито за проверка на списъка от триста и седемдесет ветеринарни лекари. Трябваше да пристъпят към ускорено проследяване на всяка улика, с която разполагаха, на всеки заподозрян. Фитилът под Шарън Шафър беше запален.

„Акцентирай върху положителното“ — това беше една мелодия, която пианистите по баровете често изпълняваха. „Големият майтап“ му липсваше. Запита се как ли се оправя Беър с данъчните.

— Тя е жива — каза той. — Шарън Шафър е жива.

— Лу? — попита го отново тя. Предусещаше нещо лошо.

Той плъзна листа към нея и й посочи датата. Видя как очите й се напълниха със сълзи.

— Да не би да съм пропуснал нещо? — обади се Уотсън.

— Какво означават тези четирицифрени числа? — обърна се към него Болд.