Ридли Пиърсън - Жътварят на сърца

— Мога да ти кажа нещо по-добро от него — ключовата дума. Кой друг, освен собственика може да знае шибаната дума?

— Ключова дума? Това пък какво е?

— Това нещо не може да работи без нея.

— Пързаляш ли ме? — Болд се провикна към Ла Моя, който също беше облечен в работен комбинезон. — Хей, Вени! Да си чувал, че компютрите имали ключови думи?

— Ключова дума? Мисля, че това е телевизионна игра. — Той се засмя. — Питай Делорис отзад. Тя е единственият човек тук, който има нещо в главата си.

Мария се провикна към Ла Моя.

— Хей, приятелче, интересуват ли те диаманти?

— Не мога да им се нагледам, скъпа — отвърна й той.

Тя стана от табуретката и се отправи натам, като се отърка в заподозрения, когато минаваше покрай него. Опитваше се да отвлече вниманието му, докато Болд беше в задната стая. Мейърс пусна един акорд с електрическата китара, който прозвуча като рев на реактивен самолет. Ла Моя го засипа с ругатни и го накара да я изключи.

Когато влезе в задната стая, Болд изтри потта от челото си. Вътре бяха двама от техниците, които стояха при компютъра. Виждаха се и няколко скъпи камери с дървени облицовки. Във въздуха се носеше облак цигарен дим. Идваше от истинския собственик на магазина. Беше седнал в ъгъла, и нервно пушеше цигара от цигара.

Техниците включиха компютъра. Курсорът примигваше на чертата в очакване на ключовата дума. Дафи се втурна към Болд.

— Чудесно се справяш. Кажи му да напише точно какво трябва да се направи и Делорис ще се опита да го задейства. Трябва да го убедиш, че няма да позволиш на него или на някой друг клиент да пипа компютъра, че няма да направиш никакво изключение.

— Без изключения — повтори Болд. Беше напълно изтощен. — Сега знам защо хората пушат! — Погледна към изнервения собственик и излезе от стаята.

Един от преоблечените полицаи се провикна:

— А бе вие тук да не сте в отпуск? Искам някой да ме обслужи.

Мария му каза:

— Сладур, ако го казваш сериозно, имам приятелки, които могат да те обслужат, обаче няма да ти излезе евтино.

— И ти ли взимаш толкова?

— За новаци като теб, да.

Тя отново започна да се пазари с Ла Моя за „камъните“.

Болд ги следеше с интерес. Направо беше изненадан от убедителното представяне на хората си. Заподозреният трябваше да вика, за да привлече вниманието му.

— И така?

Нещата се развиваха в полза на Болд.

Мейърс се впусна в кошмарно изпълнение на „Червена мъгла“ с китарата. През входната врата влезе жена с мигли, големи колкото кухненски метли, като внимателно разглеждаше ноктите си. Кожата на лицето й беше сбръчкана като стар ботуш.

Болд се обезпокои. Не искаше никакви други посетители в момента. Можеше да й направи впечатление, че двамата с Ла Моя са нови. Влезе отново в задната стая и каза на собственика да изкара отпред един от своите хора. Той се съгласи. Човек обслужи жената.

Бързо се отправи към заподозрения, който явно губеше търпение. Извика на Мейърс — бъдещия Джими Хендрикс.

— Ще я купуваш ли? Това тук не ти е място за репетиции! — После се обърна нетърпеливо към него. — Трябва да ми дадеш две твои снимки паспортен формат и да ми напишеш точно как да се оправя с онази ключова дума.

— Мога да го направя вместо теб.

— Няма начин. Ясно ли ти е? Не ме ли чу? Има щатски разпоредби, а и ние тук си имаме свои правила, така че или прави, каквото ти казвам, или се разкарай! — Сложи лист пред него и се обърна към един от мнимите посетители: — Какво обичате?

Тъкмо се запъти към „клиента“, когато заподозреният каза:

— Съгласен съм! — Извади портфейла си. — Имам обаче само една снимка.

На Болд така му се искаше да се докопа до този портфейл, името на мъжа му беше толкова нужно, че едва се сдържаше да не се хвърли през щанда и да го сграбчи. Вместо това се направи на абсолютно незаинтересован.

— Момче, нямам намерение да си губя времето с тези компютърни глупости, така че трябва да ми дадеш най-простите указания, ясно ли ти е? За мен е по-добре да изчакаш определения срок и тогава да дойдеш. Писнало ми е от хора като теб.

Мъжът му поднесе разтворения си портфейл. Болд не си бе дал сметка колко трудно ще му бъде да потисне възбудата си. Почувства, че кръвното му се качва. Доналд Мейбек, записа си той името, адреса и другите данни от паспорта. Сигурно така се чувстват играчите на покер пред големия си удар.

— Трябва ми още една паспортна снимка, господин Мейбек — каза той. — Нямате ли някаква кредитна карта, или нещо подобно? — Прехапа устни, за да не се засмее. Поиска му се да му каже, че до края на деня ще знае повече неща за него, отколкото собствената му майка.