Ридли Пиърсън: Жътварят на сърца

На стената в кабинета за прегледи висеше табло, което показваше нервите, лещите и мускулите в котешкото око. Имаше и голяма цветна снимка на пролива Пъджет на зазоряване, на която сред стадо гмуркащи се китове едва се забелязваше ядрена подводница. Стаята беше без прозорци. Миришеше на медицински спирт и дезинфектанти.

Камил се опита да се освободи, но нямаше сили за продължителна борба и отстъпи пред желязната хватка на Памела.

Вратата се отвори и докторът влезе в кабинета. „Д-р по ветеринарна медицина Елдън Тег“ — беше изписано на табелката от външната страна на вратата. Беше висок около метър и деветдесет, със стегната фигура, тъмен загар на лицето, кафяви очи и черна, грижливо оформена брада. Носеше бяла престилка, панталони цвят каки и кафяви обувки с ръбове от необработена кожа. Силно изпъкналата му адамова ябълка подскачаше, когато говореше с дрезгавия си глас. Веднага съсредоточи вниманието си върху пациентката.

Когато докторът кимна с глава, Памела му я подаде. Той имаше извънредно дълги пръсти, ръцете му бяха безупречно чисти, а ноктите със съвършен маникюр. Носеше златна венчална халка.

Прегледа замислено котката, като я опипваше тук-там. Вгледа се в очите й, а след това надзърна и в ушите.

— Загуба на апетит и повръщане — уведоми го Памела Чейз.

Той изсумтя в знак на съгласие.

— Изпратили са рентгенови снимки.

Тег върна котката на асистентката си и се доближи до екрана. Включи го и разгледа снимките.

— Е — попита с професионален тон, — разгледахте ли ги?

— Мисля, че трябва да опитаме с млечен шейк — отговори тя. Имаше предвид нови рентгенови снимки, след като се вкара бариев разтвор в стомаха на котката.

— Казвал ли съм ви какъв късмет имам, че сте моя асистентка? — попита той.

Лицето й светна от задоволство.

— Нека да я упоим — продължи докторът. — Да започваме.

Петнадесет минути по-късно тя се върна в кабинета с котката и новите рентгенови снимки. Тег постави големите негативи на осветения екран и след като ги разгледа внимателно, даде знак на Памела да се приближи.

— Ето какво са пропуснали другите. Виждате ли тук, и тук? Не става въпрос какво виждате, а по-скоро какво не виждате — отбеляза той. — Тъкмо това обяснява как са могли така лесно да не го забележат. Невидимо е като призрак, виждате ли?

— Да, сега го забелязах.

— В стомаха има нещо. Може да е топче козина, но се съмнявам. Да опитаме с ендоскопия и да видим какъв ще е резултатът.

Памела Чейз приготви необходимата апаратура за процедурата и застана до него като ефрейтор до генерал. Той напъха черната змиевидна пластмасова тръба в гърлото на котката. Малката оптическа камера в стомаха на животното изпрати черно-бели кадри на екрана на телевизора. Тег ги разгледа.

— Проблемът с такова парченце пластмаса е, че ветеринарният лекар не може да го напипа при преглед, нито да го види ясно на рентгенова снимка. А бедното животно има чувството, че стомахът му е непрекъснато пълен. Опитва се да яде, но той отхвърля храната. Вероятно го е намерила на пода.

На екрана на телевизора се виждаха малки щипци, които по негова команда се отваряха и затваряха като клещи. Тег ловко манипулираше с тях, за да хване чуждото тяло. След малко извади ендоскопската тръба. Парченце пластмаса — малка клапа за запушване на ушите при плуване — падна в легенчето от неръждаема стомана, което му подаде Памела.

— Свършихме — каза Тег. — Предай им обикновените инструкции, с които трябва да се съобразяват след анестезия, както и хапчета за намаляване на ефекта от триенето на тръбата в стомашната лигавица. Ако повръщането продължи, веднага да се обадят за нов преглед.

Той се отправи към вратата.

— Кой е следващият? — попита я докторът.

— Целият ден мина без почивка — каза тя.

— Кой е следващият?!

— Едно пуделче — отговори Памела, като погледна списъка. — Има кръв в урината.

— Имаме ли готовност за операция?

— Всичко е приготвено.

— Почакай пет минути. — После си призна: — Мразя пуделчетата.

Филиалът на обществената библиотека в Сиатъл бе на две преки от сградата, в която се помещаваше Централното полицейско управление. Тя се губеше под извисяващите се към небето дълги редици от здания, в които стъклото и стоманата бяха в количества, немислими за този град преди десет години. През 80-те години в Сиатъл нахлуха големите пари. С тях започна и обновяването на центъра, нововъведенията, разрастването на обществения транспорт и внушителните пазарни средища. Тридесет-четиридесет етажните кули си съперничеха за най-добрия изглед към изключително красивия залив Елиът и протока Пъджет на запад и величествената гледка към планината Рейниър на югоизток. За мащабите на големите градове деловата част на Сиатъл е изключително малка, сгушена между Кралството на юг и Сиатълския център на запад, останал от световното изложение през 1962 година. На запад са тъмнозелените води на широкото устие на реката с фериботите и боядисаните в черно товарни кораби. На изток центърът граничи с магистрала №5, Хълма на медиците и Сиатълския колеж. В продължение на километри централната част е заобиколена от хълмове, покрити с облицованите в дърво двуетажни къщи на общините „Балард“, „Ривийна“, „Нортгейт“ и „Ричмънд Хайлендс“. Това е град на водите: протокът, езера, канали и реки.