Ридли Пиърсън - Жътварят на сърца

— Петнадесет хиляди долара за един бъбрек?

— Белите дробове вървят горе-долу на същата цена. Черните дробове и сърцата са от десет до двадесет пъти по-скъпи.

— Но това не се прави тук, не и в тази страна.

— А в задния двор? Хайде де! Колко би платил, за да останеш жив? А ако се окаже, че си записан под №150000 в листа на чакащите за органи, а се правят средно по три такива операции месечно и лекарят ти е казал, че ти остават още шест месеца живот? Започваш да питаш. Изпросваш, вземаш на заем или открадваш необходимите ти пари и купуваш това, което никой не иска да ти даде доброволно. Откриваш пазар. Където има търсене, някой осигурява и предлагането. Това е железен икономически закон. Ако си лекар, можеш ли да си представиш колко тягостно е да гледаш как пациентите ти умират само защото хората, които си правят труда да попълнят два формуляра, са твърде малко?

— Имаме пълното основание да започнем разследване.

— Да започнем? Каза „ние“?

— Трябва да открием метода, по който правят избора си.

— Какво имаш предвид?

— Ако тази работа е организирана, ако е бизнес, както предполагаш, тогава този хирург има метод, по който прави избора си.

— Какво искаш да кажеш? — попита тя, за да го накара да продължи. Чувстваше, че почти го е спечелила.

— Слушай, те или крадат органите и в такъв случай Чапмън и другите са невинни жертви, или ги купуват от хора, които имат крещяща нужда от пари или пък симпатизират на каузата им, а може да се дължи и на двете. Като твоя египетски селянин, нали? За нещастие не знаем кой от двата начина се използва в случая. Трябва да установим първо това. Необходимо ни е да знаем как планират действията си. Как избират донорите си. Това е първото, с което трябва да се заемем.

— Органите са бързо разваляща се стока — припомни му тя. — Трябва да отчитаме също, че в случая факторът време е от съществено значение.

— Дали просто отвличат някое дете от улицата? Това е дяволски рисковано.

— Има избягали от къщи, скитащи деца. На кого ще направи впечатление?

— Защо ще поемат такъв риск, след като могат да се спазарят? Да предположим, че донорът доброволно даде съгласието си. В това има повече логика.

— Синди Чапмън е жертва, Лу — заинати се Дафи.

— Не можем да твърдим със сигурност. Ами ако сама е предложила да продаде бъбрека си? Ако е било доброволно? Избягалите от къщи юноши и девойки обикновено са без пари.

— Защо тогава ще прибягват до електрошок, ако е така, както предполагаш? Повече от сигурна съм, че тя не се е съгласила доброволно да бъде подложена на това.

— Дявол да го вземе, престани да се правиш на толкова важна и самоуверена. Въпреки че в довода ти има логика. Съгласен съм с теб. Това с електрошока не се връзва. Признавам.

— Съгласен си с мен, но не искаш да ми помогнеш.

— Ще ти помогна с всичко, което мога.

— Ама няма да застанеш пред лейтенанта, нали?

— Не мога да се замесвам чак толкова. Още не. — Погледна към бебето и му избърса устата. — Смекчаващи вината обстоятелства. — После побърза да добави: — Ще помогна.

— Ако Синди Чапмън умре, тогава ще отидеш ли при Шосвиц заради мен? Това ли ти трябва, нова жертва? Тя е много зле, ако искаш да знаеш.

— Когато си наумиш нещо, няма отърване.

— Така е. Полагам максимални усилия.

— Виждам. Дрехите на Чапмън минаха ли през лабораторията?

Нарочно беше задържала това за по-късно заедно с още една папка — искаше да ги извади в най-подходящия момент и да го накара да налапа примамката. „Нека сам да попита.“

— Любезен жест от Професора — обясни Дафи. Имаше предвид завеждащия научния съдебен отдел. Подаде му първата от двете папки. — Приготви я по спешност за мен.

Беше предварителният доклад от лабораторните изследвания на косми и тъкани.

— Използвах твоето име — призна тя с нежелание. Постави и двете папки най-отгоре на масата и му подаде едната.

Той я взе и се зачете. На първата страница се описваха дрехите и се посочваше по какъв начин са били получени. В случая се казваше, че са предадени собственоръчно от сержант-психолог Дафи Матюс. Следваше страница с два раздела: „Описание на доказателствения материал“ и „Заключение“. Болд бързо премина към заключението: „С това може да се справи Ла Моя“.

Тя изпревари въпроса му.

— Колкото и добри да са качествата му, на Джон му липсва около 10-годишен опит, а цял живот няма да му стигне да се научи на добри обноски. Просто няма твоя професионализъм.

Той я заплаши с пръст: