Ридли Пиърсън: Жътварят на сърца

Тя се наведе напред и побутна папките към него.

— След като Дикси стои зад тази работа, тогава сходството между случаите е в начина, по който са били убити.

— Начинът, по който са починали — поправи го тя. — А също какви са били, или не са били. И трите са класирани като неизяснени случай. Може би има и други.

— Бегълци ли са?

— Те са много подходящи жертви. Никой не знае, че са били тук, и никой не знае, че са си отишли.

— Не ме забърквай в това.

— Тебе? Това не те засяга. — Тя прокара лакирания си в червено нокът през всяка папка. — Тук става дума за Гленда Шърмън, Питър Блументал и Джулия Уокър.

Той посегна към първата папка, но отново спря.

Дафи каза:

— Как може да се докаже нещо такова? Този, който го прави, разчита именно на това. Разчита, че няма да обърнем внимание. За нас тези деца са напълно неизвестни. Те са никой.

— Искам да помогна, да направя каквото мога, но не е никак лесно. Трябва да бъдат задействани много силни хора. Дори и да раздвижа нещата тук-там, няма гаранция, че ще стигна до някъде.

— Не съм съгласна. Лейтенантът ще направи всичко, за да се върнеш. Ще изпълни всички условия, които му поставиш, всички. Какво ново от данъчните власти?

— Нищо не пропускаш.

Бебето изплю биберона. Болд го хвана, проявявайки рефлекс, какъвто само времето или инстинктът могат да развият. Тя си помисли: „Трябва да бъдат задействани много сили“.

Той намести биберона и се опита да приспи малкия.

— Добре се справяш.

— Няма как.

— Струва ми се, че си прав. Може би наистина не трябва да четеш заключенията в тези папки. Не искам да те отделям от него.

— Този път улучи в десетката. Браво!

— Наистина мисля, че е така.

— Знам, че го мислиш, и тъкмо в това е проблемът.

— Не ми отговори за данъчните власти.

— Трябва да се срещнем, аз и Лиз. Тя е счетоводителят на семейството.

— Сериозна ли е работата?

— Ако става въпрос да се плащат пари, работата наистина е сериозна. Лиз имаше ужасно раждане…

— Чух.

— То повлече след себе си немалки борчове. Застрахователните компании са чудесни, докато не им представиш сметката. Както и да е. Искаш да ми припомниш, че съм в затруднено финансово положение и че Лиз и аз можем да имаме допълнителен доход, че мога да взема например заем от взаимоспомагателната каса на полицейския профсъюз. Знам какво целиш. — Той сбърчи нос. Не ти ли мирише нещо? — Грабна бебешката носилка и се изправи. — След минута всички в библиотеката ще усетят на какво мирише. Със сина ми ще трябва да отидем за малко до мъжката тоалетна.

— Прочети тези неща — усмихна се Дафи. — Ще разбереш, че той е хирург. Сигурно е такъв. За нас това е отправна точка.

— Хирург? — удиви се Болд, като гледаше папките.

Тя се пресегна и взе най-горната.

— Можеш ли да четеш и едновременно да сменяш пелени?

— Изключено.

— Тогава го остави на мен — рече тя, като посочи към бебето.

— Няма да ти хареса. Направил е голяма беля.

— Изчети папките, а аз ще се оправя с г-н Майлс.

— Прекрасна си.

Дафи отново посочи детето. Болд развърза каишките на носилката и й подаде сина си заедно с торбата.

— Платнени пелени — отбеляза тя. — Класика.

— Екологично безопасни. Лиз си е такава — грижовна майка и добра гражданка.

— Чети — смъмри го тя. Не искаше да слуша повече за Лиз.

На връщане си помисли как би могла да го понесе, ако трябваше да извършва процедурата по няколко пъти на ден. Завари го забил глава в една от папките. Другите също бяха разтворени. Прилежен ученик е този Лу Болд.

— Сигурна ли си в предположенията си? — попита я той.

Пое Майлс, като й благодари, и се опита да го сложи отново в носилката. Но детето се беше разбудило напълно и се опитваше да се измъкне от нея.

— Синди Чапмън — жената, която потърси помощ в Убежището, е без един бъбрек. — Тя докосна папките. — Всички тук са починали вследствие на кръвоизлив, причинен от отстраняване на орган по хирургически път. На Уокър и Шърмън липсват два бъбрека, а на Блументал — единият бял дроб. Мисля, че си имаме работа с доктор, който продава откраднати органи на черния пазар.

— Черен пазар на човешки органи?

Тя посочи фотокопията пред себе си.

— Толкова невероятно ли ти се струва? Тук съм подбрала десетина статии от „Уолстрийт джърнъл“, „Ню Йорк таймс“, „Ню уъркър“, „Венити Феър“, „Яма“, „Ню Ингланд джърнъл ъв медисин“. Събирането на органи — жътвата — в страните от Третия свят е ежедневие. Така го и наричат — жътвата. Как ти звучи? Тя е добре организирана и направлявана. Носи добри печалби. Един бъбрек върви по петнадесет хиляди долара. Петнадесет хиляди! Явно е, че поради липсата на донори на органи може да се очаква разрастване на подобна незаконна търговия. Развитието на технологията на трансплантирането изпреварва доставките на органи. Тук има всичко по въпроса. — Тя потупа купчинката фотокопия от статии. — Не са много хората, които гледат напред в бъдещето и дават приживе съгласието си да станат донори след смъртта си. Бели дробове, бъбреци, черни дробове, сърца, яйчници, тестиси, очи, костен мозък, какво ли не. Във всяка категория има недостиг. А какво става, когато съществува недостиг? От гледна точка на икономиката нещата са много прости. Най-тежко е положението в страните от Третия свят, при тях липсата на животоподдържаща апаратура се чувства най-остро — апарати за диализа, респиратори. В Египет, Индия, Аржентина, Бразилия бъбреците се продават на практика открито. Ако си египетски селянин и имаш лоша реколта, отиваш в града и си продаваш бъбрека. След няколко седмици се връщаш вкъщи с доход колкото за десет години напред. А когато тези органи не са достатъчни? Може би тамошните доктори се обръщат към колегите си отвъд океана?