Ридли Пиърсън - Жътварят на сърца

— Ема кара с него извънредно дежурство.

Когато се налагаше, тяхната съседка ги заместваше.

— Не ти е достатъчно, нали? — попита тя.

— Може би не.

— Обичам те! — Когато той не отговори, тя добави: — Искам аз да бъда твоето пиано. Когато ти е тежко, да се обръщаш към мен. Искам да ти помогна.

— Ти ми помагаш. Причината не е в теб, а в мен — каза той.

— Причината е в двама ни. Винаги е така.

— Днес следобед се провалих при едно преследване.

— Виждаш ли как ти се отразява това?

— Моля те!

— Не разбираш ли? Престъпникът убива и теб. Наистина те убива, а също и мен, и Майлс. Помисли за сина си! Мразя да говоря за това. Като че ли никога не сме се разбирали по този въпрос. Нали помниш, че веднъж вече се споразумяхме?

— Обичам тази работа. Аз живея, за да възпирам хора като този да убиват.

— А когато не успяваш? Я се погледни!

Той погледна към пианото.

— Това е моето друго аз.

— Не, Лу. Това пак си ти. Няма да ти позволя да обичаш работата си повече от семейството.

— Кой е казвал подобно нещо?

— Аз.

— Говоря за себе си.

— Ти никога не говориш за себе си. Това е един от проблемите ти.

— Един от нашите проблеми.

— Нещата никога не са съвършени — каза тя.

От една лампа висеше паяк, който плетеше мрежата си, за да улови нещо за ядене. Сякаш не се крепеше на нищо. Понякога и Болд се чувстваше така — самотен, висящ на някаква съвсем тънка нишка, във фокуса на нещо толкова горещо и голямо като тази лампа.

— Пред мен загиват хора…

— И какво можеш да направиш? — Беше ядосана.

— Сгреших ли, че се върнах в полицията?

— Искам да си щастлив, а не си. Нито с мен, нито дори със себе си. Искам да те разбера, да ти помогна.

— Искаш ли да напусна?

— А ти?

— Ще го направя.

— Трябва ти някакво оправдание, нали? Ако искаш, ще ти го дам.

Понякога тя го познаваше по-добре, отколкото той себе си. Болд седна на пейката до пианото.

— Може би има начин да се балансира между двете неща?

— Между кои две неща? — Дали не го питаше за Дафи? Дали не я бяха обхванали някакви съмнения?

— Между музиката и работата. Между приятелите и семейството. Между работата и семейството. — Тя се опита да се усмихне.

— Обичам те — каза той.

— Трябва ми доказателство, сержант.

Той се изправи, прекоси стаята и разтвори ръце. Тя се хвърли в обятията му и се обви около него.

— Нужни са ми още доказателства — каза Лиз и той я притисна още по-силно. Мушна ръка под полата й и обхвана едното й бедро. Тя започна да мърка като котка. Косата й се закачи в небръснатата му буза. Гъделичкаше го. — Идвам при теб.

— Аз също.

— Твърд е.

— Защото от доста време не е бил толкова близо до теб. — Тя се засмя. Това беше добре. — Трябва по-често да се смеем.

— Трябват ни много други неща — каза го в ухото му.

От нея лъхаше на удивителна свежест, като че ли никога преди не беше я докосвал. При всяка нейна въздишка, при всяко нейно притискане през тялото му сякаш минаваше електрически ток. Тя смъкна ризата му. Почувства горещите й ръце по гърба си. Увисна на врата му. Залитайки, той се отправи към вратата, като продължаваше да я носи. Без да разбере как успя да го направи, тя разкопча колана му, а после и копчетата на панталона му. Той ритна вратата, а тя дръпна резето, сякаш го бяха правили много пъти.

Не се пускаше от него и продължаваше да виси на врата му като Майлс. Продължаваше да се смее като дете. Панталоните му се смъкнаха и той се спъна.

— Не — каза тя, когато той се опита да я постави върху един висок стол при бара.

Докато Болд се чудеше какво да предприеме, тя вдигна полата си и се опита да направи нещо с бельото си. Но краката й, обвити около кръста му, й пречеха и не напредваше много.

— По дяволите — изохка тя. Тежкото й дишане го наелектризира още повече.

Помещението беше тъмно и необичайно топло. Той се оглеждаше, търсеше подходящо място. Тя изгаряше от желание.

Отметна глава назад и гърдите й изпъкнаха през разкопчаната блуза. Посочи с ръка като юнга, оставен на пост да наблюдава морето. Той наведе глава, хвана сутиена й със зъби и го задърпа, докато гърдата й излезе. Потърси зърното й с език. Лиз не можеше да си поеме дъх от удоволствие. Усети топлината й и това направо го подлуди. За малко да я изпусне. Беше се извила силно назад. Краката й го бяха стиснали като менгеме. Намери другата й гръд и започна да я лиже. Тя извика. Краката й го стиснаха още по-силно и започна да прави недвусмислени движения.