Ридли Пиърсън - Жътварят на сърца

Хвана дръжката на предната врата и се опита да я отвори. Точно в този момент нечия ръка натисна заключващия бутон. Вратата не поддаде. Болд се препъна и падна. Микробусът продължи напред.

Върна се обратно до колата и потегли, но няколко високи камиона „Хонда“ му пречеха да вижда напред. Продължи да кара още известно време, но от микробуса нямаше и следа. Останал без радио и без подкрепа, Болд трябваше да признае, че се е провалил.

Беше потиснат. Не заради онова, което можеше да очаква от Шосвиц — щеше да се оправи някак с него, а заради Шарън Шафър. Беше убеден, че шофьорът на микробуса е участвал в отвличането й.

„Време е да се залавям отново за работа, реши Болд. Нямам право на повече грешки. Трябва да се срещна с Кони Чъ.“

Тег никога не беше виждал Мейбек толкова отчаян. При други обстоятелства щеше да го смъмри, че си позволява да нахлува така в кабинета, без да се обади предварително. Мейбек имаше достъп до задния вход, до хладилната камера и до отпадъците. Беше прекрачил тази граница.

— Какво става? — попита ядосано Тег.

— Откраднаха портативния компютър — каза Мейбек.

Тег почувства остра болка в тила — получи силен тик. Лявото му рамо се повдигна, а главата му се завъртя рязко. Съвзе се и каза:

— Разкажи ми как стана, Доналд.

— Не ме наричай така!

— Почвай да разказваш, Доналд. Веднага!

Мейбек започна със запъване. Опита се да се изкара герой, обяснявайки как беше успял да се измъкне от полицията. Но Тег вече гледаше на него като на мъртвец. Как можеше да се справи с толкова грамаден човек?

Компютърът? Обвини се, че изобщо беше поверил толкова важен въпрос на Мейбек. Беше обмислил всичко предварително. Искаше да бъде колкото се може по-далеч от уличаващи го доказателства. Но сега? Трябваше да анализира ситуацията. Да поеме нещата в свои ръце. В компютъра беше посочена планираната дата на жътвата на сърцето. Беше описана цялата история на операцията, ако човек знаеше какво да търси.

— Заеми се първо с Кони. Трябва да се справиш с нея. Чу ли? Никакво насилие, нямам предвид това. Просто се погрижи да напусне града. Веднага! След това трябва да си приберем обратно компютъра. Нещата трябва да се вършат едно по едно.

— Първо Кони — отвърна Мейбек, както папагал повтаря думите на господаря си.

— Веднага!

— Няма проблеми. Знам къде да я намеря. Уредил съм тази работа, както ми каза.

— Пази се от ченгетата.

— Знам.

— Този „пънкар“, както ти му казваш — Тег повтори думата с явно неудоволствие, не употребяваше такива думи, — няма ли начин да го открием?

Мейбек отвърна безцеремонно:

— Винаги мога да се обадя в полицията.

Тег го заплаши с пръст.

— Не злоупотребявай с търпението ми, Доналд. При мен не можеш да постигнеш нищо с нахалство. — Огън на открито, мислеше си Тег. Тяло с такива размери беше само за огън на открито. Ще запали един огън за плътта. С друг ще изгори костите и може би с трети — тези зъби. — Опитваме се да поправим твоя грешка, затова нека бъдем сериозни. Предварително бяхме обмислили всичко, всичко! — Странно колко завладяващо може да бъде изкушението да извърши насилие. Изпитваше желание да нарани този човек.

— Ще се оправя с тази работа.

— Не опростявай нещата. Не е време за празни приказки. — Тег почувства, че ще го връхлети нов тик. Противопостави му гнева си. Интересно колко успешно се оказа това. Може би гневът, който винаги бе смятал за враг на човека, в крайна сметка беше приятел. — Ще си послужим с всички средства, за да си върнем компютъра. Награда, откуп, не ме интересува какво ще правиш.

— Ще кажа тук-там, че даваме награда и ще се нахвърлят върху нея като мухи на лайно. До данните в компютъра може да се стигне само с ключова дума — припомни Мейбек. — И добре че е така.

— Какво толкова му е доброто! — развика се Тег. Прерови портфейла си. Имаше само сто и петдесет долара. Хвърли ги към Мейбек. — Този начин на мислене е пагубен! Чуваш ли ме? Пагубен! Трябва веднага да открием компютъра. Той е доказателството, Доналд! Втълпи си го! На полицията й трябва точно компютърът. Не виждаш ли, че битката за него е решаваща за нас? Не ние искаме да я водим, ясно ли ти е? Не, господинчо. Но трябва да я водим! И ще се бием!

— Ще си го взема обратно. — Мейбек размаха парите пред Тег. — Имам приятели.

Беше просто невероятно.

— Ти си бил голям идиот!

— Млъквай!

— Идиот си, ясно ли ти е? — Тег се наведе към Мейбек. — Намери компютъра и унищожи файловете, преди да го е открила полицията. Отърви се и от микробуса. Ако направиш само една погрешна стъпка, ще съжаляваш.