Ридли Пиърсън - Жътварят на сърца

От бензиностанцията на самообслужване беше лесно да се открадне кола. Шофьорите много често забравяха да вземат ключовете със себе си. А ако момчето беше нещо като свръзка — някой, на когото бяха платили, за да осъществи контакта с Кони Чъ. Каквито и да бяха намеренията му, присъствието на този младеж притесняваше Болд.

От дъното на улицата се зададе тъмносин, леко очукан микробус. Движеше се изключително внимателно — нещо необичайно за шофьорите на Сиатъл. Болд включи микрофона и бързо каза:

— Бъч и Дени, точно зад вас се приближава кола.

При преминаването на микробуса двамата детективи се сгънаха, сякаш бяха от гума, създавайки впечатлението, че джипът е празен.

Болд също се сниши на седалката.

— Мисля, че тук нещо ще се случи. Бъч, наблюдавай младежа. Ла Моя, виж номера на микробуса. Джей Си, ако тръгнат бързо, ти и Ла Моя поемете сатурна, а Дени, Бъч и аз тръгваме след микробуса.

Дони Мейбек премина бавно с микробуса покрай бензиностанцията, за да се увери, че червената кола на сестрата е паркирала там, както беше уговорено. Когато се убеди, направи пълен кръг около карето от сгради, като внимаваше дали няма да открие някои типове да ядат кифли на предните седалки на паркирала кола, т.е. полицаи. Не видя никого. Отби колата към бензиностанцията и спря пред една свободна помпа за самообслужване. Така можеше да разговаря, без да гледа към нея. Идеята беше на доктора. Еба ти гения! По даден знак сестрата на Кони се отправи към тоалетната.

— Разкажи ми за ченгетата — рече той. — Сега пък какво искат? — „Като цопнеш веднъж в лайното, няма начин да не се изпръскаш“, помисли си Мейбек.

— Питали за една жена на име Шарън Шафър. Онази с кръвната група АБ-отрицателна, чиито данни ви предадох миналата седмица. — Несъзнателно той стисна толкова силно ръчката на помпата, че бензинът преля, преди дюзата да се затвори. — На всичко отгоре Върна ме разпитва по кое време съм работила с компютъра. Какво става, Дони? Дори не знам за какво са ти данните от компютъра. Мислех, че така ще изкарам нещо допълнително. Нали и ти така казваше? Май че не искам да знам за какво ги използваш. — Млъкна за миг и после все пак попита: — Какво правиш с тях?

Той се опита да запази самообладание. Ако се паникьосаше, вършеше глупости. Цял живот си беше патил от това. В този момент се изкушаваше да я затрие — да насочи маркуча срещу нея, да й драсне клечка кибрит и да гледа как ще се изпържи. Преди да дойде, беше откраднал чужди регистрационни номера и ги бе поставил на микробуса — не беше чак толкова тъп. Ако се наложеше, можеше да се отърве и от колата — да изгори и нея. Изгори, бейби, изгори! Ако някога си направеше татуировка, щеше да изпише точно това. Най-много му харесваше да гледа как нещо гори. Разбира се, и да види пари, и то в брой, или пък някой задник. Това също много му харесваше. Едно стискане на ръчката на помпата, една запалена клечка и — край с Кони. Първо щеше да пламне косата й, после дрехите. Ако носеше синтетика — нещо прилепнало и еластично — щеше да залепне за кожата й. Щеше да го гледа с ужас и да пищи, пламъците щяха да изпепелят косата й, а очите й щяха да започнат да излизат от орбитите.

— Няма защо да се безпокоиш — отговори й той.

— Страх ме е — каза тя.

Петдесет хиляди долара! Петдесет! Цяло състояние. Можеше да си купи някой „Харли Дейвидсън“, или пък да замине за някъде. Кой знае…

— Това, което искам да направиш… — започна той, като се опитваше да разсъждава като доктора, но беше ядосан и загуби нишката на мисълта си.

Проблемът беше в характера му. Не можеше да се владее. Когато навремето скиташе по улиците — беше останал сам на улицата от тринадесетгодишна възраст — се беше научил да бъде безкомпромисен. А безкомпромисността, съчетана с лошия нрав, водеше до насилие. На петнадесет извърши първото си убийство — един вехтошар, който се беше опитал да го измами. Разгневи се и го наръга с гърлото на счупена бутилка. Остави го да умре от загуба на кръв. На седемнадесет уби една проститутка — след полов акт, който му беше за пръв път, защото нямаше пари да й плати. Това бяха годините, прекарани в Спокейн. Напусна града, тъй като нейният сводник се канеше да го пречука. В Сиатъл беше арестуван за джебчийство. Изкара шест месеца в окръжния поправителен дом и престъплението не беше отбелязано в досието му. Когато излезе оттам, беше навършил осемнадесет и щатските власти го изпратиха на курс за обучение, благодарение на който получи работа в Северозападната електродобивна компания. Близо два месеца води „истински“ живот. Тогава дойде денят, в който от върха на един стълб за високо напрежение, когато работеше онази дрислива работа, видя как докторът копае гроба. Разкри тайната му. Така се появи възможността да се докопа до повече пари. Оттогава нещата се промениха.