Ридли Пиърсън - Жътварят на сърца

— Не можеш ли да изтриеш името на Шарън Шафър от компютъра?

— Ами полицията?

— Зададох ти въпрос! — Така разговаряше докторът с него и Мейбек със задоволство приложи метода му. Почувства се по-добре. — Можеш ли да изтриеш файла? Да го изчистиш отвсякъде? — Извади маркуча от резервоара на микробуса и го окачи на помпата. Все още мислеше дали няма да е по-добре, ако я залее с бензин.

— Искаш да изтрия това, което е в архива? Не знам дали ще мога. Мисля, че е възможно, но не съм опитвала.

— Искам да се опиташ да изтриеш файла за Шафър. Важно е, разбираш ли? — Той й хвърли един поглед а ла Чарлс Бронсън в ден, когато не му върви. А може би а ла Марлон Брандо. Как ли би се справил с това Големият пич!

Тя се поколеба. Това го вкисна. Сестра й, която се мотаеше около щанда за бонбони, явно ставаше нетърпелива. Реши да плати. Отвори вратата на микробуса и взе ключовете от таблото. Но остави вратата отворена, защото точно в този момент тя каза:

— Ще се опитам.

— Нямаш друг избор! — Погледна я за последен път с явно чувство на превъзходство. „Опасен съм“, помисли си самодоволно Мейбек.

Когато стигна до бензиностанцията, се извърна с гръб към сестра й, за да не може да види лицето му. Трябваше да е предпазлив.

За да плати на касиера, се изкачи на една малка платформа. Бензинът му струваше над двадесет долара. Това още повече го вкисна. Когато се обърна, видя от високото двама мъже в един паркиран наблизо джип, които явно се бяха снишили.

Полицаи! Кони се е провалила. Беше довела полицаите дотук! Дали пък не е в комбина с тях?

Паниката го връхлетя така внезапно, сякаш го бяха гръмнали с ловджийска пушка в корема. С крайчеца на окото забеляза някакво бързо раздвижване. Един пънкар се втурна към микробуса му. Стигна до него, бръкна вътре и извади портативния компютър. Шибаният компютър! Докторът го беше предупредил да не го изпуска никога от очи. Вътре се съхраняваха данните! Младежът побягна. Дони викна след него. Спусна се да го гони, като не изпускаше полицаите от очи. Ако успееха да се докопат до компютъра, с него беше свършено. Докторът щеше да се погрижи за това.

— Имаме проблем — обяви Джей Си по радиото.

До този момент вниманието на Болд беше съсредоточено върху шофьора на микробуса, но сега с периферното си зрение мярна младежа, който притича през улицата до отворената врата на микробуса. Когато миг след това видя портативния компютър в ръката му, подскочи така рязко, че си удари главата в спуснатата надолу козирка. Върху килима Професорът беше открил отпечатъци от портативен компютър. Като се имаше предвид връзката на Кони с „Блъдлайнс“ и на „Блъдлайнс“ с Шарън Шафър, това не можеше да бъде просто съвпадение.

— Бъч, Дени, хванете момчето. Идва право към вас — нареди веднага Болд по радиото. — Джей Си, ти наблюдавай сатурна. Джон, излез от колата и пресрещни шофьора на микробуса, а аз ще те подсигурявам. И внимавайте. Искам да заловим всичките, включително и онзи с компютъра. Разбрано ли е?

Докато наблюдаваше действията на екипа си, Шосвиц се обади по радиото:

— Лу?

— Можеш ли да ни изпратиш още две коли, лейтенант? Играта загрубява!

Бъч и Дени изскочиха от джипа с извадени пистолети и хукнаха след младежа. Но той реагира светкавично и се измъкна, като смени бързо посоката, шмугна се в една странична уличка и изчезна. Според правилата единият трябваше да преследва беглеца пеш, а другият — с джипа, но те и двамата се спуснаха след момчето. Шансовете им да го настигнат бяха твърде слаби.

Болд изрева в микрофона:

— Искам веднага подкрепления! Заподозреният бяга на север, между 68-а и 69-а улица! Ако успее да стигне до парка, ще го изпуснем.

Червеният сатурн потегли бързо от бензиностанцията, без никой да го последва. Опасността от нов провал стегна Болд за гърлото. Пътят на Джей Си Адамс беше блокиран от един маневриращ камион и той трябваше да заобиколи зад карето. Болд понечи да обяви по микрофона, че ще заеме мястото на Адамс, но в същия миг видя Ла Моя, който се затича към шофьора на микробуса.

Реши да скъси разстоянието, като заобиколи зад близката къща и сбърка. Щом видя Бъч и Дени да тичат с извадени револвери, шофьорът на микробуса се обърна рязко и се върна назад, оставяйки Ла Моя да тича напряко за тоя дето духа. Това принуди Болд да поеме отговорността за микробуса, който потегли с пълна газ и премина зад бавно маневриращия камион. Болд нямаше друг изход, освен да го последва. Не беше любител на големите скорости. Не само че не обичаше да кара бързо, но знаеше и че не го бива много. Още на първата пресечка по навик удари спирачките далеч преди знака „Стоп“ и рязко намали скоростта. Трябваше да докладва за обстановката и местоположението си по радиото, но и двете му ръце бяха заети с волана. Целият плувна в пот, темето го засърбя. Не трябваше да спира на знаците „Стоп“, но десният му крак машинално натискаше спирачката.