Ридли Пиърсън - Жътварят на сърца

Микробусът почти изчезна. Движеше се с голяма скорост. На два светофара мина на червено и направи няколко резки изпреварвания. Болд все още го виждаше, но му беше ясно, че няма да е за дълго. На една права отсечка се опита да съобщи по радиото местоположението си. Тъкмо беше хванал микрофона, когато измежду паркиралите коли изскочи едно момче със скейтборд. Болд рязко изви волана вляво и удари спирачките. Колата поднесе и гумите изскърцаха. Един молив се плъзна по контролното табло и изчезна в отвора, през който влизаше въздух. Болт удари челото си в козирката и се сниши, за да може да вижда. Скейтбордът беше смачкан от предната дясна гума, а момчето се размина на сантиметри с бронята.

Болд не можеше да отлепи крака си от спирачката. Далеч напред микробусът продължаваше да се носи с бясна скорост и ставаше все по-малък. После зави надясно. Болд погледна в огледалото. На момчето му нямаше нищо. Усети се, че още стиска микрофона в дясната си ръка. Но кабелът се беше откъснал от радиото и висеше свободно. Беше останал без всякаква връзка. Зави на същото място вдясно, следвайки пътя на микробуса. Забеляза го три преки пред себе си, след това той зави на север по „Аврора“ — щатското шосе №99. То беше с четири ленти и тук-там с по някой светофар. Както обикновено движението по него беше интензивно и непредвидимо. При следващия червен светофар Болд намали, но не спря. Започна да му хваща цаката. Може би щеше да привлече вниманието на някоя патрулна кола на пътната полиция.

Наведе се напред и потърси сигналния фенер, който се поставяше върху контролното табло. Сложи го отгоре и го включи, като насочи напред синята пулсираща светлина. Изнесе се в лявата лента и натисна педала на газта. Микробусът сменяше рязко лентите и пак започна да се отдалечава. Болд не го биваше в подобни маневри. Когато навлязоха в един широк десен завой, той го загуби за миг от погледа си. Натисна още по-силно газта.

По отсрещното платно се приближаваше полицейска патрулна кола. Болд спусна прозореца и започна да удря по вратата, за да привлече вниманието им. За част от секундата отмести очи и когато отново погледна към пътя, колите пред него бяха спрели.

Удари спирачките и колата веднага поднесе. Разстоянието до предната започна да намалява с невероятна бързина. Започна да помпа педала на спирачката, както го бяха учили — пет-шест резки, леки натискания. Уби скоростта наполовина. Отпред ясно се виждаше задната броня на един пикап. Оставаха петнадесет метра, десет. Рязко покачилият се адреналин го задушаваше. Ръцете му стискаха здраво волана. Майлс, Лиз… За част от секундата си спомни Беър Беринсън да казва: „Този е Лу Болд…“. Пак напомпа спирачката. Все още се движеше с голяма скорост. Беше вече много близко…

Но в мислите му тези последни няколко секунди изминаха значително по-бавно. Усещаше как разстоянието между неговата кола и пикапа бързо намалява, можеше да го изчисли съвсем точно. Отчая се и удари рязко спирачките, като задържа крака си на педала. Задните гуми изскърцаха пронизително. Колата се занесе първо вдясно, а после вляво.

В този миг пикапът, както и цялата колона, се придвижи малко напред в очакване на зелената светлина. Това увеличи с една кола разстоянието между него и пикапа. Колата му спря на сантиметри от бронята.

Микробусът беше четири коли по-напред. Болд сграбчи пистолета. Не си падаше много по оръжията. Работата му беше по-различна от тази на уличните полицаи, но сега нямаше друг избор. Шофьорът на микробуса беше замесен в отвличането на Шарън Шафър.

Колите бяха спрели заради червения светофар, а не поради задръстване, както си помисли отначало. След миг щяха да тръгнат отново. Болд трябваше да го гони със 130 километра в час. Погледна в огледалото. Патрулната кола не се виждаше никъде. Беше съвсем сам.

Включи аварийните светлини и изскочи от колата. Затича се ниско приведен към микробуса откъм вратата за пътници, за да не може шофьорът да го забележи в страничното огледало. Движеше се между спрелите коли. Гърбът му се схвана. Беше твърде стар за тези работи. Някой натисна клаксона зад него, явно вкиснат от това, че беше изоставил колата си. Чудесно! — помисли си той. Трябваше да привлече колкото се може повече вниманието на останалите.

В този миг светофарът превключи на зелена светлина. Чу се форсиране на двигатели и колите потеглиха. Беше успял да стигне до микробуса. Протегна ръка и хвана дръжката на задната врата. Политна напред, теглен от потеглящата кола. Заключено! Хвърли се към предната врата. Микробусът увеличи скоростта. Зад себе си Болд чуваше десетки клаксони.