Ридли Пиърсън - Жътварят на сърца

„Може би слепотата все пак няма да се окаже толкова страшна“, помисли си тя.

Болд не можа да се свърже по телефона с Дикси и се възползва от инсталираната наскоро електронна поща, като помоли за помощ един по-млад колега. Продиктува му бележка, в която уведомяваше Дикси подробно за направените открития в щаба на инженерните войски и за разговора си с д-р Бял Кон в университета. Предложи на Диксън да вземе под внимание някои от препоръките на докторката, включително и проучването на хирургическия метод, използван при затварянето на раната на Синди Чапмън. Само с едно натискане на бутона тази бележка щеше да прелети през целия град — той така си го представяше — и да изблее като агне на компютърния екран на някоя секретарка.

— Сержант? — извика го Джон Ла Моя от другия край на стаята, като притискаше с брада телефонната слушалка и размахваше някакви книжа към Болд.

Ла Моя отговаряше за наблюдението на Кони Чъ от „Блъдлайнс“, но днес беше дежурен в участъка — с наблюдението се занимаваха други детективи. Беше висок, с къдрава кестенява коса и носеше изгладени джинси. Беше нахакан мъж, опасен женкар и всички в полицията го харесваха — мъже и жени, цивилни и униформени.

— Факсовете от Медицинска асоциация — оповести Ла Моя.

Болд бързо прекоси стаята. С всяка крачка очакванията му се засилваха. Беше възможно името на жътваря да е в тези факсове. Взе ги от Ла Моя, прегледа ги бързо, страница по страница. После се умърлуши.

Ла Моя очакваше реакцията му. Затвори телефона и обясни:

— Шестстотин седемдесет и пет хирурзи. Отчайващо. Виж последната страница — подкани го той. Болд бързо стигна до нея. — Като се категоризират, положението става по-добро. Предполага се, че всеки от тях може да бъде обучен и да извършва такива операции. Но ако този човек е верен на специалността си, тогава остават тридесет и един, занимаващи се с гръдна хирургия, и десет — с урология. С обща хирургия се занимават шестдесет и осем, от които тридесет и четирима са с университетски титли. Записал съм и общия сбор — сто четиридесет и трима души.

Работата, която им предстоеше, беше внушителна, но не и неизпълнима, ако разполагаха с необходимия екип. Но Шосвиц едва ли щеше да се съгласи. Разговорът с всеки хирург трябваше да се проведе изключително внимателно, да се направят справки за състоянието на банковите им сметки, платежоспособността им и начина на живот. А това означаваше извънредна работа, много телефонни разговори и пътни разноски, които в крайна сметка трябваше да сведат огромния списък до един човек, без жътварят да ги усети.

Ла Моя, който продължаваше да чете през рамото му, като че ли отгатна мислите на Болд.

— Да не смяташ да ги доведеш тук на разпит един по един?

— Мисля върху тази възможност, но не много сериозно. Първо, докторите ще вдигнат патърдия и тя ще стигне до ушите на големите началства. Второ, ще се разчуе много бързо и жътварят ще удари кепенците, а това ще ни попречи да намерим доказателство, което да го уличи в престъпленията. Не забравяй, че по този въпрос законът е много мъгляв и това създава допълнителни трудности. Ако искаме да не даваме възможност на този човек да се измъкне, ще трябва да го заловим на местопрестъплението. Ако му дадем и седмица, гарантирам ти, че ще се измъкне. Ако предположенията ни са правилни, човекът се занимава с тази работа най-малко от три години, което означава, че е добре организиран и знае какво върши. Кой знае колко „жътви“ е извършил досега? Щом разбере, че сме тръгнали по следите му, ще разчисти всичко и няма да намерим дори и една игла. Трябват ни хирургическите ножици, с тях можем да направим връзката между Блументал и тези кости. Това би било едно прилично доказателство.

— И какво предлагаш? — попита Ла Моя. Понякога си позволяваше да не се церемони много с него.

Телефонът иззвъня. Болд очакваше няколко души. Дафи щеше да разговаря със Синди Чапмън и с възрастната съквартирантка на Шарън Шафър, а също и да използва връзките си в отдела към ФБР, занимаващ се с научния анализ на човешкото поведение, за да направят психологически портрет на жътваря. Бърни Лофгрийн беше обещал на Болд по-подробни данни за резултатите от лабораторните изследвания, отнасящи се до Чапмън и Шарън. Можеше да е дори д-р Бял Кон от университета, или госпожица Дънди от „Блъдлайнс“. И двете бяха обещали да се обадят, ако се сетят нещо. Но Болд най-много се надяваше някой да му каже, че Шарън Шафър е жива и здрава, или че някакъв лекар се е предал сам.