Ридли Пиърсън - Жътварят на сърца

Болд се надяваше, както беше предположил Дикси, че тези кости ще им помогнат да установят самоличността на жътваря. Останалата част от скелета беше първата и най-важна крачка в тази посока. Убитата — последният свидетел на престъплението, можеше да разкаже на следователя много повече, отколкото убиецът предполагаше.

Часовоят приветливо ги поздрави и побърза да се обади по телефона, че са пристигнали. Няколко минути по-късно по стълбите слезе строен, около четиридесет и пет годишен мъж, ръкува се и се представи — Хари Търкъл. Имаше живи, искрящи очи и значително по-оредяла коса от Болд. Носеше зелено-кафяви панталони, черни маратонки „Рийбок“ и карирана риза. Раздруса ръката на Дафи и ги покани да се качат по стълбите.

— Ще вървя отпред, тук е истински лабиринт.

Стигнаха горната площадка и завиха вдясно по коридора. Вървяха цяла вечност, докато най-сетне стигнаха до кабинета на Търкъл. Влязоха и се настаниха около дълга маса. В далечния край на стаята имаше черна дъска, на която със син тебешир бяха изписани математически уравнения. Търкъл седна срещу Болд, а не зад бюрото си. Той оцени жеста му. Инженерът се усмихна.

— Джо се опита да ми обясни за какво става дума, но може би ще е по-добре да го чуя от вас.

Болд обясни:

— Преди шест месеца един ловец намерил част от човешки скелет в река Толт. Въпреки усиленото търсене не открихме източника, т.е. мястото, където е бил заровен трупът. Останалите кости от скелета имат важно значение за разследването. По тях може да се установи самоличността на убитата, а оттам — и убиецът. Човекът, с когото разговарях, подхвърли идеята, че вашите компютри биха могли да предскажат вероятното място по брега, от което костите са били отнесени от водата.

— Точно така, човекът се казва Джо Уебстър. — После Търкъл добави: — По този въпрос има една книга, която вероятно ще ви заинтересува — „Плавателни процеси в геоморфологията“. Отнася се за движението на реките, за лъкатушенето на реката и за материалите, които носи. Утайките фактически се „слепват“ помежду си и се носят от речните води като едно цяло. Нашата работа е да определим количеството на водния отток и да проследим неговия път, като се опитаме да предскажем процесите на утаяване, ерозия и отлагане на материалите.

Болд се запита що за език е това: „Плавателни процеси в геоморфологията“. Чудесно четиво за приспиване.

Търкъл си пееше урока като ученик:

— Материалите, които са се срутили от речния бряг, се отлагат на същия бряг в следващите една или две плитчини. Което означава от две до четири извивки на реката и е установен факт. Ето нещо, от което можем да започнем. Това е задачата. Тук могат да ни помогнат компютрите на ЦИХ. — Търкъл забеляза недоумението, с което го гледаше Болд. — ЦИХ е Центърът по инженерна хидравлика, имат компютри, които работят върху модели.

— Може би ще трябва да разговаряме с тях? — предложи Болд.

Няколко минути по-късно Болд и Дафи седяха до една японка на име Беки Суматара. Тя се взираше в цветния екран, на който се виждаше менюто с предлаганите варианти. Над нея се беше надвесил Джо Уебстър — набит мъжага към петдесетте.

Беки Суматара каза:

— Когато получихме молбата ви, вложихме в модела на река Толт най-новите данни за водния отток, наклона, размера на утайките, отлаганията и районите, в които има ерозия. Тази работа ни отне два дни. Влагането на информация в компютъра е дълъг процес.

Болд побърза да се намеси:

— Когато стане дума за компютри, съм пълен профан.

На екрана се появи графично изображение на картата на окръг Кинг, направено от самолет.

— Всички водни маси, независимо от формата и размерите, са обозначени със син цвят — обясни Беки Суматара. Лакираният й в червено нокът посочи протока Пъджет, водните резервоари, реките. Оцветяването зависеше от водния обем. Колкото по-тъмен беше синият цвят, толкова по-голям беше обемът. Заливът Елиът и протокът Пъджет бяха в тъмносиньо, а някои от най-малките рекички и потоци бяха почти бели. — Интересува ви Северната вилица на река Толт?

— Да — обади се Джо Уебстър.

Беки придвижи курсора до обозначената с квадратче въпросна зона, която граничеше с местностите Карамфила, Монро, Султана, Скайкомиш и Голямата снежна планина. Последваха две почуквания по клавиша и екранът се изпълни с увеличено графично изображение на района.

— При увеличаване цветните изображения се променят. Сега река Толт е оцветена в морскосиньо, а нейните притоци са в по-светли тонове в зависимост от водния обем. — Последва ново почукване по клавиша. Реката и нейните притоци се оцветиха в различни оттенъци на червено и розово. — Можем също да наблюдаваме, в зависимост от обема на водния отток, с каква скорост се движат различните водни маси, а зеленият цвят показва скоростта им при брега. Взети са под внимание и всички фактори, свързани с ерозията и покачването на водното ниво.