Ридли Пиърсън - Жътварят на сърца

Изкачиха се по склона на хълма Кълъмбия, който беше свързан с моста, и градът остана долу, далеч под тях. Насочиха се на юг към доковете и летището на „Боинг“. Виждаше се как над водата се задава следващата дъждовна вълна. Беше надвиснала над изумителната зеленина на остров Бейнбридж, разпрострял се като конска опашка. Между него и надвисналите черни облаци се стелеше сивата завеса на дъжда. За човек, който не му обръща внимание, гледката беше красива. Но за онзи, който не го понася, е по-добре да не живее тук през февруари и март. Болд пусна чистачките, за да очисти стъклото от пръските, които хвърляше микробусът пред тях.

Дафи скръсти крака и се наведе, за да види стрелката на километража.

— Не обичам да карам бързо — обясни Болд.

— А, това вече обяснява нещата. Помислих си, че стрелката нещо не е наред.

В последния момент беше поискала да дойде с него. Болд я предупреди, че срещата може да продължи дълго, но тя настоя. Сега се питаше кога ще му каже онова, което толкова не търпеше отлагане. Най-сетне търпението му се изчерпа.

— Какво има?

— Мразя да греша — отвърна ядосано тя. — Трудно ми е да си го призная.

— Да грешиш?

— Трябваше да поговоря със Синди Чапмън. Исках да проверя описанието на Агнес Ръдърфорд за двамата мъже — онзи с дрезгавия глас и другия, с лошия дъх. Има разни трикове и тънкости, за да накараш някой да си спомни нещо, което му се струва, че не помни.

Болд попита:

— Къде, по дяволите, е докладът от токсикологичните изследвания на Чапмън? Какво стана с анализа на кръвта й?

— Интересува ли те това, което ти разправям, или не?

— Продължавай.

— Тя си спомня много ясно как Шарън и аз сме се грижили за нея в Убежището. Подпитах я какво е станало преди операцията. Дали си спомня, че е била отвлечена? Спомня ли си някакви лица, гласове, обстановка? Седмица, ден или час преди операцията? Оказа се, че си бил прав за парите. Това имам предвид, като казвам, че съм сбъркала. Бях убедена, че тук грешиш.

Ръцете му върху волана започнаха да се изпотяват. Отвори прозореца, за да влезе въздух.

— Платили ли са й за бъбрека? — попита той.

— Споразумели се. Предложили й петстотин долара.

— Петстотин долара? — възкликна той, не вярвайки на ушите си. — Мислех, че цената е петнадесет хиляди. Разликата е огромна.

— На всичко отгоре изобщо няма доказателства, че ги е получила.

— Сега нещата стават по-ясни. Ето защо няма официални оплаквания от жътваря. Ако един младеж се спазари с някого да му продаде бъбрека си, естествено няма да разкрие кой е той. А това означава също, че вероятно донорите са много повече, отколкото са ни известни. Онези, които са имали по-голям късмет, са останали живи и са похарчили петстотинте си долара. Това обяснява и използването на електрошока.

— Не съм съгласна — прекъсна го тя — за електрошока. Трите жертви, за които говори Диксън — Блументал, Шърмън и Джулия Уокър — нямат следи от електрошок.

— Пак си си наумила нещо — каза той. — Усещам го по гласа ти.

— Ами ако на електрошок са били подлагани само онези, които са проявявали несъгласие? Ако се окажеш прав, че е имало много други? Добре, да предположим, че някое избягало от къщи дете се спазари поради липса на средства. Всичко е готово, операцията се извършва, то си получава парите и го връщат обратно на улицата. Но ако момиче като Синди Чапмън се уплаши, когато се сблъска с реалността, и осъзнае какво е на път да извърши? Ако си на мястото на жътваря, какво щеше да направиш? Изваждаш бъбрека — сигурно вече си го обещал някъде — и вземаш мерки тя да не си спомня нищо. — Изчака малко и после каза: — Не си много въодушевен.

— Има логика — призна той. — Но това не означава, че съм съгласен напълно.

— Добре, да приемем, че съм права. Тогава защо отвлякоха Шарън? Като изключим миналото й и връзката с „Блъдлайнс“, тя изобщо не отговаря на изискванията им за донорите. Не е без средства, не живее на улицата, не е отчаяна, а е и няколко години по-възрастна от останалите.

Той не искаше да й разкаже за опасенията на д-р Бял Кон, че Шарън е била отвлечена поради специална поръчка. Ако им беше нужен важен орган, много вероятно беше тя вече да е мъртва.

— Какво ли са направили с нея?

Болд не й отговори. Зави по алеята, която водеше към щаба на инженерните войски, и потърси място за паркиране.

Щабът на местната част на инженерните войски се помещаваше в огромна тухлена сграда на няколко километра южно от околовръстния път.