Ридли Пиърсън - Жътварят на сърца

— Искате да кажете поръчка на клиента?

Тя се навъси.

— Искам да кажа, че това е много специално сходство, специална поръчка.

Вратата на асансьора се отвори. Д-р Бял Кон я задържа, за да могат Болд и неговият немирен спътник да влязат.

Изпрати ги до външния вход на сградата. Вървеше бързо и като че ли ги подканяше и те да бързат. Когато спряха и си подадоха ръце за сбогуване, тя каза:

— Разбира се, вашите предположения са направо ужасяващи. Медицинската общественост, и по-специално хирурзите, едва сега започват да търсят начин за по-тясна връзка помежду си, за да намерят изход от кризата, причинена от липсата на донори. Ако хората, които завещават органите си за трансплантиране след смъртта си, бяха повече, нямаше да бъдем изправени пред този проблем. Бих ви препоръчала да започнете да търсите евентуалния извършител между хирурзите, които са били санкционирани от Медицинската асоциация, хора, на които е било забранено да практикуват, които се чувстват обидени и пренебрегнати. Предполагам, че и за двама ни подобен човек не е напълно нормален, а в такова състояние той лесно може да наруши Хипократовата клетва. Като лекари ние сме се заклели да правим всичко, което е по силите ни, за да спасим човешкия живот на всяка цена. Той или тя ще се опита да се мотивира с това, че донорът може да живее и без един бъбрек, а реципиентът без този орган би умрял. Споменахте за трима мъртви. Трима от сто или трима от пет? Такава е логиката му. Може би дори изчислява нещата в проценти. Говоря ви тези неща, за да ви подскажа, че може да е човек с доста разстроена психика, ако е убеден, че това, което прави, е не само приемливо, но дори правилно от етична гледна точка. Той може да се смята за ангел спасител.

Със споменаването на думата „ангел“ в съзнанието на Болд изплува спомен от детството. Спомни си как си играеше на снега. Лягаше върху него с разперени ръце и крака, за да остави отпечатъците на един ангел. Но сега виждаше нещата по друг начин. Вътре в този отпечатък лежаха оголените кости на един скелет. Чу се да казва:

— Ангел ли? Едва ли. По-скоро създател на ангели.

Памела Чейз се почувства особено горда, когато я извикаха във фермата по спешност. Той се нуждаеше от нея! Може би пак щеше да прави любов, може би повикването няма нищо общо с работата.

Ниска утринна мъгла се стелеше над района на фермата. Вдигаше се от земята и стигаше до върховете на високите дървета, които стърчаха по билата на хълмовете в далечината. Но Памела за кратко можа да й се любува, защото се гмурна в нея. Това я накара да се запита дали човек има ясна представа за нещата, когато е вътре в тях и е част от тях.

Мъглата я принуди да кара по-бавно… Струваше й се, че единственото реално нещо, което правеше, бяха мислите й. „Самотница като мен така прекарва времето си“, каза си тя — като колата, която се движеше сред мъглата. И тя се движеше в живота бавно, почти пълзешком, в очакване на телефонния звън, на началото на работния ден, винаги в очакване. Така човек заживява с чувството, че никога не е там, където се намира в момента, а по-скоро там, където се надява да бъде. Странен начин на живот!

Паркира колата до неговия джип и излезе, като внимаваше да не затъва в калта. Когато телефонът иззвъня, беше тръгнала към клиниката и не бе подготвена за тукашните условия. Беше влюбена в този мъж — това беше проблемът й. Той го знаеше и това я поставяше в неизгодно положение. Почти нямаше нещо, което не би направила за него, и той го използваше максимално. Запита се докъде може да стигне, след като между тях вече имаше сексуална връзка. Нещата щяха да се развият или като в приказките, или да свършат зле. Не можеше да предвиди коя от двете възможности я очакваше. Ако се съдеше по тиковете му, втората беше по-вероятна. Не беше сигурна на какво се дължаха, но всеки път, когато ги забелязваше, по гърба я полазваха тръпки. А тиковете ставаха все по-чести — в това нямаше съмнение.

Домъкна се до вратата на мазето и почука. От мъглата беше станало по-студено. Докато Тег й отвори, се разтрепери от студ.

Той заключи вратата след нея и още преди да я поздрави, започна с нарежданията.

— Направи анализ на кръвта и след това го подготви за операция. Десният бъбрек и далакът.

— И двата?

Той спря, обърна се към нея и я погледна право в очите.

— Това разпит ли е?

За част от секундата в очите му се мярна проблясък като отражение от слънчеви очила, но той беше достатъчен, за да смрази кръвта й. Във въпроса му личеше зле прикрита заплаха. Зад тези очи сякаш имаше друг човек, когото тя не познаваше. Беше само един отблясък, който веднага изчезна, както тиковете в началото.