Ридли Пиърсън - Жътварят на сърца

— А ако операцията не е извършена в болница? Мога ли да вкарам орган в системата?

— Без да имате номер от системата, не можете да го направите. Никой хирург не би се докоснал до орган, ако няма съпровождащите го документи. В края на всяка година ОМПО проследява пътя на всеки отделен орган, независимо дали е изваден или присаден. Номерата трябва да съвпадат. Ако не съвпадат, следва инспекция и големи неприятности.

— А ако все пак изваждането не е станало в болница?

Тя остана замислена цяла минута, преди да отговори. Болд погледна през прозореца, за да види какво е времето навън. Гърлото го стягаше и му беше горещо. Стъмваше се. Пак валеше. Тя все още мълчеше.

— Изглеждате ми озадачена. — „Уплашена е по-точната дума“, помисли си той.

— Работата е там, че е възможно. Това, което казахте за пазара в Третия свят, е вярно. Ако аз съм доставящият хирург, няма да искам да имам вземане-даване с ОМПО. Ще гледам да стоя колкото се може по-далеч от системата. Уверявам ви, че мерките, които се вземат в тази страна в това отношение, са много строги. Но в чужбина? Един бъбрек, запечатан в контейнер, е годен за използване в продължение на 60 часа. При днешните транспортни връзки той може да бъде изпратен във всяка точка на земното кълбо. А парите — според мен заплащането е изключително високо. Говори се, че един бъбрек струва между петнадесет и двадесет хиляди долара. Плаща се в брой. Няма данъци. Не се задават въпроси. С две такива операции месечно, човек може да живее съвсем добре.

Болд се развълнува и почеркът му стана почти неразбираем. Започна да пише по-бавно и преписа отново последните си бележки. Майлс сграбчи писалката и я хвърли на пода. С детето, провесено на врата му в носилката, Болд не можеше да се наведе, за да я вземе. Д-р Бял Кон му даде друга. Тя като че ли очакваше той да каже нещо.

Болд отново прегледа бележките си.

— Значи той извършва жътвите извън болницата?

— Точно така. Това е много по-разумно. Но има голям риск от инфекция. Болниците влагат стотици хиляди и дори милиони долари за обзавеждането на операционните си: филтриране на въздуха, двойни врати, редовно почистване. Човек не може сам да си осигури всичко това, освен ако не е богат като Крез.

Опасенията й засилиха вълнението му. Това бяха нишки, по които можеше да тръгне, идеи, които да провери. Колкото повече разговаряха, толкова по-ясно се очертаваше разследването. Вече го виждаше с няколко разклонения: Кони Чъ — служителката в „Блъдлайнс“, техническите подробности, за които му говореше докторката, и костите, от които, според Дикси, беше започнала цялата работа.

Тя се стресна още повече, когато той я попита:

— А мога ли да взема под наем необходимите ми съоръжения?

— Може би това е следата, която искате да надушите и да тръгнете по нея?

— Да.

— Тези работи не са от моята компетентност, но предполагам, че ще ви отведат до някъде.

— Какво ще кажете за транспортирането на органите? Свързано ли е с някакви трудности?

— От техническа гледна точка то не представлява никакъв проблем. Трябва ви малко виоспан, малко лед. В зависимост от това, за кой орган става дума, той може да се съхранява в контейнера от два часа до няколко дни. Заледените контейнери и преносими хладилници тип „иглу“ са най-често употребяваните средства за транспортиране на органи. Може да се използват и малки хладилни чанти, с каквито се ходи на пикник. В системата ОМПО се използват охладители за еднократна употреба със стиропор, облепени с яркочервени етикети. За да прекарате орган през охраната на летище, ще ви трябва контейнер от ОМПО. Ето какво ми дойде наум, че можете да проверите. — Тя се оживи. — Да търсите откраднати контейнери или етикети на ОМПО. Органите, които се изпращат със самолет, обикновено се носят собственоръчно от пилота или от друг член на екипажа. Това важи за законните пратки. Но един пътник също би могъл да свърши тази работа, ако успее да премине през охраната на летището.

Болд изпита желание да грабне телефонната слушалка. Искаше да се втурне навън и да нареди един екип веднага да се залови с това. Прииска му се да се наведе над бюрото и да целуне тази жена. Точно такава информация се надяваше да получи — от друг ъгъл, от друга гледна точка. Щом като бяха успели да открият жертвите на жътваря, щяха да установят и как става пренасянето на органите, да открият куриера.

Той каза:

— Струва ми се, че надценявате летищната охрана. Щом като разберат, че даден предмет не е оръжие или бомба, те няма да го спрат.