Ридли Пиърсън - Жътварят на сърца

— Не е точно така. За предпочитане е кръвната група на донора да бъде същата, като тази на реципиента.

— А когато органът е предназначен за продан? — осведоми се той.

Тя отново се наежи.

— Да, наистина органите от донори с нулева кръвна група биха се продавали по-лесно. Нулевата е най-разпространената и вероятността органите с такава кръвна група да бъдат отхвърлени от организма на реципиента е много по-малка, отколкото при която и да било друга кръвна група.

— Така че, ако сте на мястото на жътваря…

— На доставящия хирург — поправи го тя. — Не обичам думата жътвар.

— И аз не я обичам — съгласи се той. — Като доставящ хирург как бихте открили потенциален донор с нулева кръвна група?

— Доставящият хирург търси сред починали хора. Първият източник, към който бих се обърнала, ще бъде болничната морга, бюрото на съдебния патолог или която и да е друга морга.

Болд си водеше бележки. Майлс извади биберона и го хвърли през бюрото към д-р Чисто Бял Кон. Тя го хвана, избърса го и му го подаде. Това се хареса на Майлс. Той го взе и с явно задоволство шумно го засмука.

Болд попита:

— А ако нямате достъп до тези източници или по една или друга причина те са изчерпани, тогава?

Тя го изгледа хладно и с известно недоумение.

— Да не би да искате да кажете…?

— Какво да кажа?

— Че може да се използва жив човек?

— Не е невъзможно, нали? Четох, че такава практика съществува в Египет, в Индия.

— Но тези хора имат крещяща нужда от пари.

— В тази страна също има хора, които страшно се нуждаят от пари, има ги и в този град.

— Тук е по-различно. Имам предвид професионалното ниво на здравното осигуряване. Вярно е, че някои страни от Третия свят имат ограничен достъп до съвременни технологии, като например диализата. Причината за високите цени и за цялата бъркотия с трансплантациите в тези места на света е, че ако не се направи присаждане, хората умират. Тук нещата са много по-различни.

Болд се възхити от силата на убедеността й. Това, за което намекваше той, не можеше да се побере в нейните представи за етика и морал.

— Ако съм ви разбрал добре, това означава, че пазарът за органи, предназначени за продан, е в чужбина.

— Е, сега направо ме плашите.

Да, Болд искаше да я уплаши, защото самият той се страхуваше за Шарън Шафър, както и за следващия, който щеше да легне под ножа.

— А тук, в Сиатъл?

— Не мога да твърдя със сигурност — отвърна Болд.

Тя остана замислена.

— Кръвната група? Предполагам, че зависи с какви източници разполагате. Очевидно ще трябва да имате достъп до компютърните данни, но това, което ми идва веднага наум, са болничните архиви, тези на Червения кръст, на застрахователните компании. Там се събират данни за кръвните групи.

— Какво ще кажете за банките, в които се съхранява кръвна плазма?

— А докъде сте стигнали в разследването?

Той й подаде няколко снимки, направени при аутопсии, на които се виждаха два разреза.

— Дикси предложи да ги видите.

Тя ги разгледа внимателно.

— Забелязвате ли нещо особено? — попита той.

— Зашити са съвсем професионално, въпреки че разрезите ми се виждат малко по-големи.

Докато записваше в бележника си, Болд се сети още нещо.

— Какъв екип е нужен на хирурга при подобни операции? Колко асистенти са му необходими?

— Зависи за кой орган става дума и за каква процедура.

— За бъбреци — отговори той. — За жътва на бъбреци.

— За отделянето на бъбрек е добре да има един асистент. Но аз пак имам предвид случаите, при които той се изважда от труп — поправи се тя. — А от жив човек? Екипът трябва да бъде от анестезиолог, хирург и една или две сестри.

— Може ли да бъде извършено от по-малко хора?

Тя кимна.

— Най-малко от двама — хирург и асистент. — После добави: — Ще падне много работа.

Майлс започна да става неспокоен. Болд се опитваше да го усмири, но изгуби мисълта си.

— Мислили ли сте къде може да бъде извършена подобна операция? — попита тя. — На какво място? — После каза с официален тон: — Според мен, бихте имали големи проблеми с помещението, което ще използвате. Първото нещо, което се прави, когато се отдели един орган в болнични условия, е да стане част от системата, а тази система е много стриктна. Тя е такава поради чувствителността на обществото към целия процес на присаждането на органи. Системата се нарича „Обединена мрежа за преотстъпване на органи“, или ОМПО. Институтът, в който е станало изваждането, завежда органа под определен номер в системата ОМПО. На реципиента се дава същият номер. Тези номера трябва да съвпадат. От момента на изваждането на органа се изписва почти един километър хартия, независимо дали става дума за сърце, бъбрек, черен дроб или костен мозък. Като част от тази писарска работа доставящият хирург е длъжен да отбележи в документацията за къде е предназначен органът — името на болницата или банката за съхранение на органи за присаждане. Тези документи вървят навсякъде с него. Органите се транспортират в заледени контейнери, запечатани по специален начин и обозначени с етикет. Цялата работа е компютъризирана, ОМПО извършва невероятна по обем работа. Просто не виждам как някой може да се справи сам с всичко това.